През 1889 г. Франция е домакин на Световното изложение (Exposition Universelle International) по случай стогодишнината от Френската революция (1789). През 1886 г. е обявен конкурс за архитектурни и инженерни проекти, които да определят архитектурния облик на изложението. Над 100 претендента дават своите идеи за паметника, който да бъде построен в парка „Марсово поле“ (Champs-de-Mars). Комитетът избира план за 300-метрова желязна кула, внесен от Густав Айфел и неговите сътрудници. Оригиналната идея за кулата принадлежи на инженера Морис Кьохлен.
Строителството започва на 28 януари 1887 г. и приключва на 31 март 1889 г. Първоначално кулата е посрещната с голям скептицизъм и е реализирана като временна изложба с идеята да бъде разглобена през 1909 г. За изненада съоръжението има огромен успех и до края на годината са изплатени повече от три четвърти от разходите по строителството. Благодарение на невероятната си за времето височина (324м), тя бързо намира приложение в радиотелеграфната техника, като през 1908 г. от нея е излъчено първото радиосъобщение на голямо разстояние. Кулата намира приложение и в науката – немският физик Теодор Улф сравнява нивата на радиация при основата и при върха на кулата и така открива съществуването на космическите лъчи. Постепенно хората забравят първоначалния си скептицизъм и кулата се превръща в символ на града.
Днес Айфеловата кула се смята за едно от най-големите чудеса на архитектурата и е предпочитана дестинация на туристите от цял свят.
