Почивката в южната част на Неаполитанския залив е истинска наслада. Не може човек да не бъде запленен от очарованието на селцата, накацали по скалите над заливчетата! Това е мястото, където можете да се насладите на „долче вита“ под сянката на лимоновите дръвчета.
Всяка епоха има своите любими места за почивка и бягство от ежедневието. Но има и такива, които остават вечни!
Тяхната магия преминава от век на век, независимо от модата. Амалфийското крайбрежие е едно такова място.
Именно тук идва Джаки Кенеди да се утешава след изневерите на съпруга си.
Именно тук всяко лято се пренася цвета на италианското кино начело с Марчело Мастрояни, София Лорен, Клаудия Кардинале, за да продължи развлеченията от римските нощи. Днес чарът на крайбрежието на юг от Неапол остава непокътнат и тук можете да срещнете Майкъл Джордан, каращ джет или Уил Смит, пиещ аперитива си на яхта, акостирана в залива на Амалфи или Позитано.
Тук човек е сигурен, че няма да присъства на стълпотворения от типа на модни дефилета, фестивали, автосалони, рок концерти и пр.
Тук е спокойно като в рая. И това със сигурност се дължи на релефа на местността. Градовете са построени в естествени ниши в скалите, които се спускат стръмно в морето; пътищата представляват тераси по скалите. И, както казват местните, „Амалфийският бряг е само 50 км , но трябва доста време, за да бъде посетен. Знаеш кога тръгваш, но не и кога ще пристигнеш“.
Само няколко километра по асфалтовата тераса са достатъчни, за да различи човек местните шофьори от туристите с рент-а-кари. Първите карат уверено, лавират между скалата и пропастта, сякаш са по четирилентова магистрала, а вторите са обземани от тревога на всеки завой.
Това нелеко шофиране натежава и човек бива обзет от желание да спре, щом види селце – да отмори, да изпие едно питие или да пробва днешния улов, приготвен в живописните ресторантчета.
И така се създават незабравимите спомени, които оставя Амалфийското крайбрежие!