Асизи е китно градче, сгушено в сърцето на централна Италия, запазило духа на Средновековието. Това е най-святото място в Италия след базиликата „Свети Петър“ в Рим и е вторият поклоннически център в страната.
Това е родното място на Св. Франциск Асизки (1181-1226 г.), където светецът е избрал да бъде погребан. Сан Франческо, както го наричат италианците, е основател на Францисканския орден, канонизиран е за светец едва две години след смъртта му, обявен за покровител на Италия.
Още същата година започва строежът по волята и под покровителството на тогавашния папа Григорий IX. Първият камък е положен лично от папата на мястото, избрано от Франциск, наричано „хълма на ада“, защото там погребвали осъдените престъпници. След като приема мощите на светеца, мястото е прекръстено на „райския хълм“.
Първият градеж е сравнително скромен, в духа на францисканските разбирания за бедност, в романски стил, завършен само за две години. Но прииждащият народ и тщестлавието на папската власт определят да бъде започнато веднага изграждането на още една, по-голяма църква върху първата, този път в по-модерния готически стил, която бива завършена само след шест години и осветена през 1253 г. от папа Инокентий IV, който я поставя под прякото управление на папската институция. Така базиликата ясно определя двойствената си функция: долната църква играе роля на погребална крипта, където се съхраняват мощите на светеца и на четирима негови спътници, канонизирани като блажени, а горната църква е място за молитва, съдържа папски параклис и манастир.
През следващите сто години всички вътрешни стени на двете църкви са изписани, което превръща базиликата в библия на непросветените, илюстрирайки подробно епизоди от живота на Св. Франциск, от Стария и Новия Завет.
Не се знаят имената на архитектите, художниците също не са се подписвали, но документите и стила на майсторите свидетелстват, че на най-престижния строеж на онова време са работили най-добрите майстори: от римската школа – Пиетро Кавалини и Якопо Торити, от флорентинската школа – Чимабуе и Джото, от сиенската школа – Пиеро и Амброджо Лоренцети, Симоне Мартини.
Тези и много други творци създават шедьоври, които превръщат базиликата „Св. Франциск“ в Асизи в една от най-значимите художествени галерии в Италия и в света. Сегашният вид на базиликата е резултат от многобройни преустройства. През 1239 г. е завършена и високата камбанария, от която седем камбани огласят широката долина около Асизи. Най-голямата камбана, наричана галено Франческа, има диаметър 165 см., стените й са с дебелина 13 см. и тежи 2800 кг.
Съдбата изпраща много изпитания на светинята. Ограбвана е два пъти от французите през 1810-1814 г., които я затварят. Открита е отново за служби едва през 1927 г. През 1997 г. силно земетресение събаря част от тавана и нанася тежки повреди на безценните стенописи.
Италия се мобилизира, 600 студенти пресяват 150 000 фрагмента от съборената мазилка, каталогизират ги и с компютър напасват надробените фрагменти. С 60 000 часа труд и 37 милиона евро реставрацията е завършена за рекордно време до 2006 г.
Тук може да бъде намерена и българска следа – в горната базилика са се венчали цар Борис III и царица Йоанна, в нея е и гробът на царица Йоанна, в чест на която главният булевад на Асизи се нарича „Джованна ди Савоя, регина деи булгари“.
Базиликата по традиция често приютява срещите на християнската младеж, такава среща ще има и през 2016 г. в рамките на извънредния Юбилей, обявен от папата, приел името на най-почитания светец в Италия – Св. Франциск от Асизи.
