fbpx Skip to main content

България и Швейцария

Връзките между българи и швейцарци датират далеч преди Освобождението. В началото те са доста ограничени. До голяма степен се дължат на активността на швейцарските емигранти в тогавашната Османска империя. Те се появяват още през ХVІ – ХVІІ век първо в столицата Цариград, където се установява първата колония от часовникари, главно от Женева, която по това време още влиза в пределите на Франция. Малцина знаят, че към ХVІІІ век “султански часовникар” е бащата на великия Жан-Жак Русо.

dsc08482
Часовник от цветя в Женева

Постепенно българите разширяват контактите си с швейцарци по панаири и в по-големите градове, където последните се настаняват като търговци, лекари или занаятчии.

Освобождението през 1878 г. създава по-големи възможности за развитието на икономическите и културни връзки между двете страни. Нараства броят на швейцарските емигранти в България. Повечето от тях се занимават със стопанска дейност. Едни от първите индустриални предприятия нашата страна дължи именно на такива хора : през 80-те години на ХІХ век  в Пловдив Рудолф Фрих и Фридрих Сулцер построяват пивоварната фабрика “Каменица”, а семейство Бомонти открива спиртна фабрика. По-късно известния търговец Жак Вегели изгражда хартиената фабрика в Костенец.

През 1894 г. по покана на българското правителство в страната  пристигат  десет швейцарски  учители по гимнастика, които полагат основите на модерната физическа култура и спорт у нас. Някои от тях се сражават в буквален и преносен смисъл на думата на международното поле под знамето на България. Така например Шарл Шампо (под името Шампов) е единственият представител на страната ни на първите модерни олимпийски игри, проведени в Атина през 1896 г. Луи Айер пък участва в истински сражения под занамената на българската войска по време на Първата световна война. Неслучайно и днес улици в София и някои други градове носят техните имена.

В края на ХІХ век швейцарските инженери, архитекти и паркостроители допринасят за благоустройството на столицата и други селища в страната. Между тях заслужава да бъдат припомнени имената на Даниел Неф и Люсиен Шевалаз – създателите на градските градини в София и Пловдив.

Granitoid,_Bulgaria (1)

През периода мужду двете световни войни най-голямото индустриално преприятие в България “Гранитоид” е собственост  на швейцарските емигранти в България. Колкото и парадоксално да звучи днес, те предпочитат нашата страна поради по-добри условия за тяхната реализация.

University_of_Geneva_02
Университета в Женева

Във времето от Освобождението до Втората световна война стотици български младежи се обучават в реномираните швейцарски университети в Женева, Лозана, Берн, Базел, Цюрих, Ньошател и Фрибург.

zurich
Университета в Цюрих

Голям е приносът на тези учебни заведения за формирането на първите поколения юристи, икономисти, лекари и други представители на хуманитарните науки в независима България. От това време датира пътеписът на дядо Вазов „Какво Швейцария ли?”, в който партиархът на нашата литература и голям любител и познавач на българските планини информира читателя, че българската природа по нищо не отстъпва на прехвалените природни красоти на този всепризнат планински рай – Швейцария, мъчейки се най-вероятно да се пребори с комплекса на българите да възхваляват чуждото и да подценяват това, което имат.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Show Buttons
Hide Buttons

Абонирайте се за нашия нюзлетър,
за да получавате специалните ни оферти!

Вие успешно се абонирахте за нашия Нюзлетър!

Възникна грешка при изпращането на данните. Моля опитайте отново!

Съгласен съм, предоставените от мен лични данни да бъдат обработвани от Руал Травел за целите, посочени в Общите условия.