Неотделим от пейзажа на Неапол, Везувий е един от малкото активни вулкани в Европа. Той има два върха: Монте Сома (1132 м) на север и самият връх Везувий на юг (1277 м). Кратерът на Везувий е с дълбочина 217 м и обиколка 1 400 м. Диаметърът на основата му е повече от 3 kм. С времето, покриващите склоновете материали от изригванията се преобразуват в плодородна почва и върху нея днес растат овошки и лозя, от които се произвежда прочутото вино Lacrima Cristi (Лакрима Кристи – Христова Сълза).
Вулканът е защитен от 1955 г. в рамките на Национален парк, обявен за биосферен резерват в списъка на ЮНЕСКО. Паркът приютява богата флора от над 1000 вида, а сред фауната – голямо разнообразие от дневни пеперуди (44 вида) и птици (мишелов, ястреб, имперски гарван, сокол пелегрин, ветрушка).
Изригванията на Везувий – Везувий изригвал периодично в продължение на повече от 12 000 години. Преди земетресението от 62 г. сл. н. е. и изригването от 79 г. сл. н. е. Везувий изглеждал угаснал вулкан: лозя и гори растели по склоновете му. Изригването от 24.08.79 г. погребва под дъжд от пепел и вулканична кал градовете Херкулан, Помпей, Оплонтис и Стабии, но пък ги и съхранява за поколениета в оригиналния им вид.
При изригването на вулкани, противно на това, което хората си мислят, населението не умира залято от лава. Лавата се движи бавно и има достатъчно време да се избяга от нея. Хората претърпяват тежки травми и умират обикновено в следствие на летящите камъни, които събарят сградите, а също така и от пепелта, която затруднява дишането и води до задушаване.
Везувий е един от най-опасните вулкани в света, поради това че е действащ, а обсегът на евентуалното му изригване е изключително гъсто населен.
В периода 79 г. – 1139 г. са отбелязани 7 изригвания. Следва период на покой, когато склоновете на планината се покриват с култивирани площи. На 16.12.1631 г. Везувий се пробужда и с ужасно изригване унищожава всички постройки в подножието си: загиват 3000 души. Изригването от 1794 г. унищожава селището Торе дел Греко, след което вулканът се проявява на близки интервали през втората половина на XIX век. След изригването от 1929 г., изригването през 1944 г. променя профила на кратера. При това последно засега изригване на Везувий загиват 45 души, били опустошени няколко села, а базата на Съюзниците, разположена наблизо, понесла сериозни щети – повредени били 88 бомбардировача B-25 “Мичъл”.
Оттогава, освен кратка проява, свързана със земетресението от 1980 г., Везувий изглежда по-дълбоко заспал. Днес над кратера се издигат тънки ленти дим, а по склоновете му има пукнатини, през които прониква горещина, достатъчна да се запали лист хартия.