Всяко разглеждане на Брюксел започва задължително с разглеждане на „Гран Плас” – площадът, възхитил Виктор Юго, който го нарича “най- красивият площад в света” и Жан Кокто, за когото той е “най-богатия театър в света”. Гранд Плас е единствен. Той за жителите на Брюксел е това, което е била агората за древните гърци или форумът за древните римляни – има същите функции, същата роля. Това е изключителен четириъгълник, заграден с най-прекрасните къщи, на които окото може да се наслади и около който се развива стопанството на целия град. Тук забогателите търговци построяват първите къщи, които после преминават в ръцете на различните занаятчийски задруги, на които градът дължи своя икономически разцвет и своя блясък, отколешен и днешен.
“Гранд Плас“ възниква като пазар през XI – XII век и е бил свидетел на цялата история на града. Първите дървени къщи на площада се появяват през XII – XIII век, а през XIII век се основават и първите хали. С течение на вековете, те биват заместени от каменни къщи, обитавани от семейства на буржоа, занаятчии, търговци. Всички сгради на площада са имали имена, напомнящи за някакво историческо събитие или за някакъв фолклорен обичай. През XVII век “Гранд Плас” изживява своя голям разцвет. Различните корпорации (занаятчийски задруги), на които принадлежали къщите, започнали истинска надпревара при тяхната реконструкция, и ги правели коя от коя по-хубава и оригинална.
За съжаление усилията им биват унищожени през 1695 г., когато маршал Вилроа, по заповед на френския крал Людвик XIV, бомбардира Брюксел. След бомбардировките от кметството и от прекрасните къщи останали само няколко стени. Някои къщи били възстановени като бил запазен стария им облик, други били заместени от нови сгради. Новите фасади били още по-богато украсени, много от тях с позлатени елементи. Така се оформя хармоничния и неповторим ансамбъл на днешния „Гранд Плас“.
Перлата на „Гранд Плас“ е безспорно сградата на Кметството – несравнима, неповторима сграда, дело на архитекта Жак Ван Тиенен, започната през 1402 г. Тя дълго време се е ограничавала в днешното ляво крило, после е била продължена надясно с по-къса сграда, чийто първи камък е поставен през 1444 г. лично от бургундския херцог Шарл Дръзки. През 1449 г. започва издигането и на грациозната централна кула от Жан Ван Рюксброк. 16 г. по-късно Мартин Ван Род отлива петметровата статуя на Св. Михаил от мед, която и днес се издига на 96 м височина над островърхите покриви на града.