Джото е един от най-значителните художници на всички времена. Той е новатор и революционер, чието творчество определя хода на изкуството поне за пет века напред.
Данните за младостта и формирането на Джото ди Бондоне са оскъдни, знае се, че е роден в селско семейство в Коле Веспиняно, недалеч от Флоренция, роден е около 1267 г. По това време Флоренция е процъфтявящ град-република, икономиката й е най-модерната и най-могъщата в Европа. Разказват, че утвърденият художник Чимабуе среща случайно овчарчето в полето и е удивен как вярно е нарисувало една овца върху камък. Тази история вероятно е легенда, но е факт, че Чимабуе е учителят и откривателят на Джото. С него, още съвсем млад, даровитият художник отива в Рим и открива античната архитектура, а сетне попада на най-престижния строеж по онова време в Италия – катедралата, посветена на Св. Франциск в родния град на светеца, Асизи.
Джото пренебрегва преобладаващия по това време в Италия гръцки маниер на рисуване, т.е. византийския стил, с плоските му избражения и закостенели канони. Младият художник рисува това, което вижда както го вижда. Чрез засилени светлосенки, архитектурни елементи, в които вписва композицията, разположена логично, често заменяйки традиционния златен фон с пейзажи, Джото придава непознати дотогава обем и дълбочина на изображението, интуитивно постига изумителен реализъм. Пак според легендата, младият Джото решил да се пошегува с учителя си и нарисувал муха върху една недовършена творба, а когато Чимабуе искал да се захване отново с рисуването, замахнал с ръка да прогони мухата. Чимабуе притежавал чувство за хумор, не се разсърдил, а напротив – най-сериозно заявил, че ученикът е надминал учителя си и е време Джото да се отдели и да започне самостоятелна дейност.
С настъпването на новото XIV столетие, Джото е вече супер звезда, името му е познато из целия Апенински полуостров и даже отвъд Алпите. Владетели и велможи, от херцога на Милано до краля на Неапол, се надпреварват да го заливат с поръчки, да не говорим за папите, големите религиозни ордени, богатите търговци и банкери. Поръчките са повече отколкото един художник би могъл да поеме, но Джото притежава предприемачески дух и успява да организира учениците и последователите си, използвал труда и на местните творци, така че художественото му наследство е огромно. Дори много художници, които не се учат пряко от Джото, когато видят творбите му, започват да рисуват по неговия маниер, истинска мода, белег на модерното. За жалост времето е унищожило значителна част от творчеството му, но и много е оцеляло. Най-значителното от творчеството на Джото може да се види в родната му Флоренция, във францисканската църквата на „Светия кръст“ (Santa Croce), в доминиканската църква „Санта Мария Новела“ (Разпятие), в художествената галерия Уфици. Кулминация в гения на Джото са стенописите в горната църква на базиликата „Св. Франциск“ в Асизи, където художникът се връща многократно, и в параклиса „Скровени“ в Падуа (1303-1305 г.) – грандиозна творба, поръчана от богат търговец и банкер, чието име остава в историята, защото не се е поскъпил да покани най-известния художник на своето време.
Джото работи и като архитект, в края на живота си, през 1334 г., получава и най-голямото обществено признание, бива назначен за главен майстор (главен архитект) на строящата се катедрала на Флоренция, „Санта Мария дел Фиоре“, оставя в наследство прекрасната камбанария на катедралата, която носи неговото име. Умира през 1337 г. и е погребан в църквата „Санта Репарата“, която по-късно е погълната от Катедралата.
Джото е съвременник на Данте Алигиери, който изразява възхищението си от художника в своята Божествена комедия, съвременник е на Петрарка и на Бокачо. Тази плодотворна епоха, която носи полъха на новото, по-късно ще бъде наречена Предренесанс. 70 години след Джото, стъпвайки на интуитивното му новаторство, плеяда от други гении ще поставят перспективата на математически основи и ще се роди реализмът в живописта на Ренесанса. Те признават приноса на Джото и го определят като твореца, който превежда западното изкуство от гръцки на латински. Дори Микеланджело, 150 г. по-късно, откровено копира някои фигури от творби на Джото. Геният на един творец се измерва с новаторския му принос от една страна и с влиянието му върху неговите съвременници и бъдещите поколения от друга.
И в двете направления достиженията на Джото са звездни. Може би и затова нашето съвремие изразява своята почит към Джото в звездни измерения. На Джото е кръстена космическа мисия на Европейската космическа агенция за приближено изучаване на Халеевата комета, неговото име носи и кратер на повърхността на Меркурий, както и астероид №7367.
