Франсоа-Йожен, принц на Савоя-Каринян (18.10.1663 – 21.04.1736) е австрийски благородник и генерал, високопоставен държавник в Свещенната Римска империя и един от най-успешните пълководци в новата европейска история, издигнал се до най-високите държавни постове в имперският двор във Виена. Роден в Париж, той е най-малкият син на Еудженио-Маурицио, граф на Соасон и една от племенниците на кардинал Мазарини – Oлимпия Манчини.
Бащата на Евгений е бил на служба във френската армия и повечето от времето си е бил зает с различни военни кампании, докато единствената страст на майка му са дворцовите интриги. Ето защо децата в семейството определено са страдали от липса на внимание. Луи XIV бил толкова привързан към Олимпия Манчини, че много хора са смятали че съществува интимна връзка между тях. В крайна сметка безкрайното интригантставне изиграва лоша услуга на г-жа Манчини и тя изпада в немилост пред краля дотолкова, че е принудена да остави седемнайсет годишният тогава Евгений на грижите на баба му по бащина линия Мария Бурбонска и да избяга в Брюксел. Още от ранна детска възраст Евгений бил подготвян за духовник заради слабата му физика.
„Той никога не е бил красавец…истина е че очите му са красиви, но носът разваля цялото му лице; той има огромни зъби които са на показ през цялото време“ – така описва Евгений Савойски, Елизабет Шарлот, графиня на Орлеан в едно от писмата си.
Когато навършва 19 години, за изненада на цялото си семейство, Евгений застава пред Луи XIV с молба да бъде назначен на военна служба като командир на военно подразделение. Кралят обаче, още помнещ интригите на Олимпия, му отказва категорично с думите „Молбата беше скромна, за разлика от молещия“.
След този отказ Евгений Савойски започва да мисли за военна кариера в чужбина. Един от братята му, който бил на служба в армията на Австрийската империя, бива убит в една от битките с отоманските турци през 1683 г. Когато новината за смъртта му стига Париж, Евгений решава да замине за Австрия, с надеждата да заеме овакантеният пост на брат си и да предложи услугите си на фамилията на Хабсбургите.
Воювайки в Унгария с отстъпващата турска армия, принц Евгений се издига до ранг генерал-лейтенент. Ранен близо до Белград през 1688 и близо до Майнц през следващата година, принцът е изтеглен от бойното поле и назначен на дипломатически пост в Савоя през 1691 г., където показва политически способности, равняващи се на военните му умения. През 1693 г. е произведен в чин фелдмаршал – най-високото военно звание в имперската армия. През 1697 г. му е поверено върховното командване на имперските сили в Унгария и на 11.09.1697 успява да победи многократно превъзхождащата го турска армия в битката при Зента. Леополд I, в знак на благодарност, го отрупва с почести и имения, които на ред с дела му от огромната плячка, заграбена след битката, го правят един от най-богатите хора в тогавашна Европа.
Когато Леополд I предизвиква Франция на война за испанския престол през 1701 г., Евгений Савойски открива бойните действия в Северна Италия, отстоявайки твърдо позициите си, въпреки слабата подкрепа правителството си. Серия от финансови и политически сривове във Виена налагат назначаването му през 1703 г. на поста президент на имперския военен съвет. Принцът веднага започва основна реорганизация в армията. През 1704 г. обединява сили с херцога Германия и заедно побеждават френските и баварските сили в битката при Бленхайм на 13 август. Осигурявайки по този начин спокойствие на Австрия, Евгений Савойски се връща в Италия. Подновявайки сътрудничеството си с херцога на Марлборо, той отново печели блестяща победа на французите при Оуденаарде на 10.07.1708 и следващия месец обсажда Лил. Това е и върховният момент в победния им поход срещу френските сили. Неочакваната смърт на наследника на Леополд – Йозеф I обаче, променя политическият баланс в Европа. Новите тенденции в политиката на Англия налагат отстраняването от длъжност на херцога на Марлборо и договаряне на мир между Англия и Франция. Евгений Савойски продължава за кратко бойните действия и в крайна сметка през 1714 г. е подписан мирният договор от Расщадт между Луи XIV и император Карл VI.
През 1716 г. Евгений провежда поредната военна камания в Унгария и след блестящите му победи при Петерварден и Белград, през 1718 г. окончателно се слага край на турската заплаха над Европа с подписването на мирният договор от Пасаровиц. В последвалите мирни години, политическото влияние на принца на Савоя започва постепенно да отслабва. Въпреки че все още е зает с военни и държавни дела, отношенията му с Карл VI охладняват. Евгений Савойски се отдава все повече на книгите си, менажерията си от екзотични животни и изкуствата на които бил ревностен почитател. През 1734 г. принцът отново повежда Австрия на война с Франция, този път заради спора за полския престол, но силите му вече са отслабени и войната завършва безславно. След завръщането си във Виена през месец октомври 1735 г. той окончателно сдава всички официални длъжности. Умира в съня си на 21.04.1736 г.
Принц Евгений Савойски или “приц Ойген”, както свойски го наричат виенчани, макар и чужденец, е един от най-обичаните австрийски герои, останал в колективната памет на града като победителят над турците. Негова конна статуя украсява Площада на героите пред Хофбурга във Виена. От друга страна, въпреки блестящите си военни победи, Евгений Савойски днес е обект на доброжелателни закачки, защото се знае, че до края на живота си той така и не проговорил добре немски, което дава повод на някои да се шегуват, че той бил първият гастарбайтер в австрийската история.
