Съкровището от Над Сент Миклош е открито през 1799 г. край град Над Сен Миклош (Свети Николай Велики) в Банат, сега Румъния, някога в границите на Австрийската империя.
То се състои от 23 съда с общо тегло около 10 килограма. Осем от тях са изработени от 22-каратово злато.
Съдовете са седем кани, две от които са богато украсени с ритуални историко-митологични сцени, седем двойни чаши, две двойки походни тасчета, чаши с високо столче, малки чашки с ритони, чаши, наподобяващи черепи и т.н. Върху два от тасовете има врязани кръстове.
Съкровището от Над Сент Миклош е намерено случайно от двамата братя, преселници от България, Христо и Кирил Накови през 1799 г. Братята подаряват съкровището на австрийския император Йосиф II, който им дава благородническа титла, която нарича на името на селището “Над Сент-Миклоши”. Синът на Христо е кръстен Шандор и получава графска титла. Той се жени за графиня Терезия Фештетич. По тази история писателят Моор Йокай написва романа “Цигански барон”, а композиторът Йохан Щраус създава популярната едноименна оперета.
Съкровището е изложено във Виенския музей на история на изкуството на “Рингщрасе”, записано като прабългарско и отнесено към IX век.
Точно копие на съкровището има в Националния исторически музей в София.
В периода от 6 април до 30 юни 2017 година оригиналните съдове ще бъдат изложени в зала „Трезор” на Националния археологически музей. Заповядайте да ги разгледате.
