Продължаваме краткото експозе, с което ви запознаваме с интересните факти и забележителности от Италианските алпийкси езера. Първата част можете да откриете тук, а този път ще се съсредоточим върху езерото Комо.
Южната част на езерото се дели на два ръкава, разделени от полуостров Беладжо. То е най-дълбокото езеро в Италия, заобиколено от планини, чиито стръмни склонове буквално се врязват във водите му. Изцяло разположено в Ломбардия, това е най-разнообразното италианско езеро. Гостоприемни селца, малки пристанища, бляскави вили със сенчести и екзотични градини се редят едни след други по бреговете му.
Град Комо (в общината Комо живеят около 84 000 души) е разположен на най-южния край на югозападния ръкав на езерото. Градът е столица на провинция Комо и има богата история. Стръмните хълмове, заобикалящи Комо, са били населени от праисторически времена, поне от Бронзовата ера. Останки от келтски селища има на гористите хълмове в югозападната част на града. Около I век пр.н.е. територията става римска. През 774 г. градът е завладян от франките, предвождани от Карл Велики и от това време датира оформянето му като търговски център. През 1127 г. Комо загубва десетгодишната война срещу близкия град Милано, като е завладян от миланците и претърпява разрушения. Няколко десетилетия по-късно, с помощта на император Фридрих Барбароса, Комо успява да се реваншира като през 1162 г. побеждава Милано. Фридрих Барбароса заповядва около Комо да се построят множество защитни кули, от които само една е оцеляла до днес – кулата Baradello. След това в историята на Комо се редуват завладяването му от херцогство Милано, от Франция, от Испания и от Австрийската империя. Наполеон завладява Ломбардия през 1796 г. и я владее до 1815 г., когато Виенският конгрес връща областта на Австрия. Най-накрая през 1859 г, Джузепе Гарибалди освобождава града от австрийците и той става част от новосъздаденото Кралство Италия, воглаве на което седи представител на Савойската династия.
В града можете да посетите редица забележителности включително Дворецът Волпи (Volpi), датиращ от началото на XVII век. Днес той приютява пинакотеката на Комо – римска скулптура, средновековни стенописи, ломбардска живопис, фламандска живопис, абстрактна живопис (художници от т.нар. „група от Комо”), футуристична живопис. Тук има и археологически музей – предмети от египетската, етруската, римската цивилизации. Можете да посетите и Tempio Volta – паметник, посветен на Алесандро Волта (1775 – 1827 г), изобретател на електрическата батерия, който е родом от Комо и умира в родния си град. Италианският физик е известен с разработките си в областта на електричеството. Единицата за електрическо напрежение „волт” е наименувана на негово име. Титлата „граф” му е дадена от Наполеон Бонапарт през 1810 г.
Една от най-емблематичните сгради на града е Duomo di Como (Катедралата “Санта Мария Маджоре”) – квинтесенция на ломбардския стил. Построяването на днешната сграда започва около 1396 г. на мястото на антична римска базилика. Строителството на „Санта Мария Маджоре” завършва през 1740 г. с купола, дело на Филипо Ювара (Filippo Juvara), представител на стила рококо в Италия.
Брунате – градче с население 1727 жители, наричано също “Balcone sulle Alpi” – „Балконът към Алпите” – в хубаво време от тук се виждат върховете на Западните Алпи, най-вече Монте Роза, както и долината на река По, чак до Апенините. Курортното градче е разположено в подножието на Monte Tu Croci (Върхът на трите кръста), на 715 м. надморска височина. През XIV век тук е основан манастирът „Св. Андрей”. От тогава Брунате е място за оттегляне от светската суета за много отшелници, за което най-вероятно е допринесъл и фактът, че селището било изключително трудно достъпно.
В края на XIX век – началото на XX век Брунате става любимо място за почивка на буржоазията от Милано. Биват построени много вили в стил „ар нуво” (този стил в Италия бива наречен „Либерти”) – най-мощното артистично течение от края ня XIX век – началото на XX век. През 1894 г. е открит фуникулярът, свързващ Комо с Брунате (в продължение на около 500 м се движи под наклон 55%. Това е най-стръмният фуникуляр в света). До ден днешен градчето остава популярно място за почивка, където идват гости от всички националности.
Брунате е свързан и с българската история. През 1912 г. тук умира големият български поет Пенчо Славейков. Повече по темата тук.
