Ефес (лат. Ephesus, гр. Ἔφεσος, турски Efes) е бил един от най-важните древнoгръцки градове в Мала Азия, днес в Турция. Разположен е на около 50 км южно от Измир, недалеч от турския бряг на Егейско море. В античността е бил на самия бряг, който с времето се е отдалечил в страни от морето. Селището е известно още през 2 хилядолетие пр. н.е. от текстове на хетитите и изглежда е идентично с Апаса – важен център на хетитите и микенската култура. Около X в. пр. н.е. в района започват да се заселват йонийски гърци. Ефес е известен с прочутият храм на Артемида (завършен през 550 г. пр.н.е), който е едно от седемте чудеса на древния свят. През 268 г. от н.е. храмът е сериозно повреден или напълно разрушен от Готите и по-късната му съдба е неясна.
След това Ефес става голям пристанищен град, заемащ 350 хектара и от 189 г. пр.н.е. до 133 г. пр.н.е. влиза в състава на Пергамонтското царство, а след 133 г. пр. н.е. в Римската империя, като един от най-важните градове и седалище на проконсула на провинция Азия. През късната античност запазва значението си като място за поклонение и седалище на епископа на Азиатския (държавно-административен) диоцез.
Съществува легенда, че след Възнесение Христово Св. Богородица с жените, близки на Исус Христос и апостол Йоан, са се заселили в Ефес и живели там до Успение Богородично, където са просвещавали и лекували.
През 431 г. император Теодосий II свиква там Третия вселенски събор, а през 449 г. там се състои и т.нар. «разбойнически» събор. До днес са запазени 85 м от сградата и кръщелния купол на църквата Св. Богородица, в която са се състояли съборите. Ефес губи значението си през византийско време, преди всичко заради отдръпването на морето от пристанището. През 1090 г. , малко преди Първия кръстоносен поход, Ефес е превзет от селджуките. Близко до града, по време на османите, е основано селището Аясолук (Ayasoluk), преименувано по-късно на Селджук (Selçuk). Археологическите изследвания в Ефес започват през XIX в. с търсенето на останките на храма на Артемида.
При тези разкопки се откриват първите части на древния град. След края на XIX в. археолози от Австрийския археологически институт провеждат планомерни разкопки и разкриват обширни части от града, предимно обществени здания, но и големи частни домове, между които т.нар. “къщи на склона” (на южния сенчест склон на хълма), в които се намират ценни мозайки.
Австрийски археолози провеждат реставрационни работи по съвременна методология, отчасти след конгреси на специалисти. Така например монументалната Библиотека на Целз (Celsus) от II в. е реставрирана при използване на оригиналните фрагменти, но реконструираната фасада се възприема от някои като «черга от парчета».
След едно голямо земетресение се налага някои ценни сгради, като храма на Адриан и двата театъра да бъдат частично реконструирани по метода „анастилоза”. Смята се че една от тези сгради е описана в Деянията на апостолите, в сцената с апостол Павел и търговците на религиозни предмети.
Междувременно тези реставрирани сгради, както и църквата Св. Богородица (на събора от 431 г.), стават притегателни туристически обекти. На фасадата на Библиотеката на Целз се установява за пръв път на римска постройка лека извивка, която прави вида на зданието по-изящно. Подобно нещо е известно дотогава само при старогръцките храмове. Много важни археологически находки от преди сто години се намират във Виенския дворец Хофбург. Днес находките, както е международно прието, се съхраняват в музеи, близко до самите разкопки.
