Днес в долината на Лоара, наричана още Долината на кралете, има над 250 замъка, превърнати в музеи, като най-старите сред тях имат фрагменти, датиращи от XIII, та дори и от XII век. Как са еволюирали замъците през вековете, ще ви разкажем тук накратко.
Замъкът след XIII век винаги имал салон или голяма зала. След XIII век жилищата на господарите стават все по-удобни и по-красиви. Кръстоносците, познали комфорта на Ориента, придобиват вкус към него. Общественият и личният живот вече си имат отделни помещения. В голямата зала, която естествено била най-красивата в замъка, господарят приемал посещения, раздавал правосъдие. Там се организирали празници, банкети, балове. Прозорците са обикновено със стъклописи или с гоблени, на пода има плочки, а върху тях – килими. През лятото върху камините има вази с цветя и зеленина.
Спалнята – от салона се влиза в спалнята – център на личния живот. Съпрузите спят в една и съща стая, с изключение на кралските семейства и семействата на принцовете. Там се приемат най-близките на семейството. Мебелировката става все по-богата: легло с балдахин, венециански огледала, гоблени – скъпи стенни тъкани килими, пейки с облегалки, бюро, малък олтар за молитви, възглавници, параван, маса, ракли, сандъци, гардероб. За разнообразие на господарката – клетка за птички, в която често се отглеждали папагали.
Обичаят бил дамите вдовици да покриват стените с черен плат, да не стават от леглото и да не отварят капаците на прозорците през първите 15 дни на траура си.
При раждане капаците остават затворени, но стаята била осветявана с факли и украсявана с най-скъпите предмети в замъка.
До стаята обикновено има работен кабинет, където се извършвали неофициалните аудиенции; стая за съвещания; параклис.
Стражата си имала специална стая.
В големите замъци има една показна зала (salle d’apparat), където се излагали церемониалните костюми, оръжия, ловни трофеи, скъпи картини, статуи, вази и други ценни декоративни предмети. Принцът правел първия си тоалет в стаята си, пред най-близките от обкръжението си, след което отивал в показната зала, където довършвал тоалета си пред други хора от двора. Оттам е дошла традицията, която е известна от строгия протокол на Людвик XIV като “les levées du roi” – “ставанията на краля”.
Кухнята – Месата са най-отбрани. Изборът на ястия е огромен. Когато се хранели сами, господарите ядяли или в стаята си, или в салона. Преди и след хранене слугите носели съдове с ароматизирана вода за миене на ръцете, защото пръстите често замествали вилицата. Посудата била от сребро. При приеми гостите сядали около огромна маса, но само от едната й страна, за да могат да се наслаждават на развлеченията, които прекъсвали вечерята – жонгльори, акробати, музиканти, танцьори и др.
Развлеченията – Животът в замъка изисквал развлечения. В стаите се играело на шах, зарове, дама, а от XIV век и на карти. Навън се играело на топки, организирали се борби, стрелба с лък, езда и лов. Ловът (с гонки или със соколи) си остава господарския спорт. В замъците имало джуджета, които развличали децата и жените; шутове, които можели да се подиграват на всичко, дори и на господаря. Често се организирали празници, които продължавали понякога по 25 дни.
