Едно от най-сериозните събития за тази година в богатия артистичен календар на княжество Монако е изложбата „Монако чества Пикасо”, организирана в „Грималди Форум”, по повод 40 годишнината от смъртта на гения на модерната живопис.
Желанието на организаторите е да дадат възможност на публиката да погледне творчеството на този истински титан в една по-нестандартна светлина. Изложбата акцентира от една страна на любовта, която свързва художника с Лазурния бряг, а от друга страна тя представя една прекрасна селекция от шедьоври, притежание на забележителната частна колекция на Езра и Давид Намад – картини, които рядко са достояние на широката публика. Повече от 160 творби са включени в тези два тематични ансанбъла:
– „Пикасо на Лазурния бряг” отвежда посетителя в Антиб, Жуан-ле-Пен, Голф Жуан, Мужен, Кан – все места, които са ни известни от творбите на Фицджералд и Хемингуей, които събирали световния артистичен и културен елит през първата половина на двадесети век и които привличат силно Пикасо в периода 1920 – 1946 г. Отблясъците на светлината по следиземноморския бряг, морето и прекрасния пейзаж са извор на вдъхновение за твореца.
– „Пикасо в колекцията Намад” предоставя на публиката изключителната привилегия да се заподнае с шедьоври на Пикасо, които представляват гръбнака на тази уникална в световен мащаб колекция, събирана от братята Езра и Давид Намад през последните петдесет години. Изложени са 115 картини от колекцията.
Давид Намад пред версията H и версията J на „Алжирски жени”: „Мога да стоя с часове и да съзерцавам „Алжирски жени”, казва един от най-влиятелните хора с съвременния свят на изобразителното изкуство.
През 1954 г. Пикасо прави нова интерпретация или „римейк”, както бихме казали днес, на прочутите „Алжирски жени” на Делакроа (1833-34). В тези картини той внишава от една страна дълбоките си връзки със старите майстори и уважението си към тях, а от друга – желанието си да си съперничи с тях. Той прави 15 версии и не желае да ги разпродава поотделно. Това са наистина вълнуващи творби, защото те отдават заслуженото и на Матис – най-големият съперник на Пикасо, с който той се състезава, но когото в същото време той дълбоко уважава и на когото се възхищава. Разбира се, петнадесетте къртини днес вече са разделени – не са в една колекция, но колекцията Намад притежава две от тях и посетителите на изложбата могат да им се насладят.
Скъпи приятели, имаме още малко време, за да не пропуснем тази епохална изложба, която би била достъпна за вас, ако пътувате с нашите екскурзии до Ница или до Париж и замъците по Лоара през началото на септември.
