Аахен е най-западният германски град, намиращ се в провинция Северен Рейн, Вествалия и днес наброява около 250 000 души. Още от римско време градът става известен с топлите си минерални извори, като римляните настаняват тук военен гарнизон и построяват терми, храмове и т.н.
През ранното Средновековие, Аахен често служи за резиденция на Меровингите, но трябва да се отбележи, че своето развитие през този период градът дължи основно на Карл Велики. Карл Велики (747 г. – 814 г.) – крал на франките от 768 г., управлявал огромна по площ империя, заемаща голяма част от днешна континентална Западна и Централна Европа. Редица историци го наричат „бащата на Западна Европа“. Той много харесвал Аахен, привлечен от минералните извори и от богатите на дивеч гори около града, и неслучайно го направил столица на империята си.
Аахен, ставайки столица на най-могъщата държава на стария континент, се разраснал, но все пак му липсвал блясъка на европейските столици. Германските племена строели каменни сгради изключително рядко. Те изграждали къщите си на принципа на здраво дървено скеле, което държи конструкцията, а стените са от глина или тухли. Изящните каменни сгради – дворци, църкви, били непознати на север от Алпите, те били специалитет на Изтока – Гърция, Италия.
Именно поради тази причина, малко преди 800 г., Карл Велики започва строителството на осмоъгълна базилика с купол, наподобяваща църквите от Източната Римска Империя (Равена, Константинопол) по отношение на своя архитектурен стил, но и по отношение на материалите, от които е изградена. Това е първата постройка от този вид на север от Алпите. Когато е била построена и през следващите 300 години тя е била най-високата сграда на север от Алпите (31 м). Трябва да се подчертае, че, дори в сравнение с църквите в Равена и Константинопол, осмоъгълният купол на базиликата на Карл Велики е прекалено висок. Карл Велики специално донесъл от Рим оригинални антични мраморни колони. Те били пренесени с магарешки впрягове през Алпите и днес могат да бъдат видени на мястото, което Императорът им е отредил – да поддържат сводовете на неговия неповторим октогон (осмоъгълник). Тези колони били отрязани и отнесени от Наполеон в Париж, но след краха на Неполеновата империя, биват върнати на църквата. Що се отнася до осмоъгълната форма, не е ясно дали тукашните майстори строители са я избрали за улеснение, или просто в търсене на оригиналност, на една друга чувствителност, различна от тази на Изтока.
Отвътре сводовете на купола са изписани с прекрасни мозайки, каквито могат да бъдат видени в Равена и във византийските църкви. В централната алея на църквата се намира така наречения “императорски трон”, тронът на германските крале. Повечето части от постройката (хор, параклиси), обкръжаващи понастоящем осмоъгълника, са готически, тъй като са строени по-късно.
Самият Карл Велики е бил погребан в катедралата, в т. нар. Саркофаг на Перцефона (носи името си от сцената, представена на барелефа, който го украсява – отвличането на Перцефона от Хадес – с тази легенда античните хора се опитвали да си обяснят противоречието между растежа и падението, лятото и зимата, живота и смъртта) – античен мраморен саркофаг от II век от н.е., един от най-красивите запазени от тази епоха саркофази. Смята се, че Карл Велики го е донесъл от Италия, заедно с колоните, за да бъде един ден погребан в него. Саркофагът се пази в съкровищницата на катедралата и представлява един от най-ценните й експонати.
