Кафенето „Стара Виена” отваря врати през 1936 г. В продължение на три години са го управлявали известният Леополд Хавелка и съпругата му Жозефин.
Впоследствие г-н Хавелка, който бил станал вече най-известният „кафеджия” във Виена, отваря недалеч, на „Доротеергасе“, своето собствено кафене „Хавелка“, където жена му, известна още като „царицата на бухтичките”, с удоволствие участва в създаването на част от виенските кафеени легенди.
Кафенето „Хавелка“, намиращо се на две крачки от една от най-известните забележителности на Виена – Колоната на чумата, се превръща в най-посещаваната градска институция и привлича не само виенчани, но става и задължителна цел за посещение на туристите, които до скоро се надяваха да се ръкуват със самия г-н Хавелка и да му изкажат почитанията си, а сега вече държат да фотографират портретите на Леополд и Жозефин Хавелка, които са сред най-известните персонажи на виенския градски фолклор. Леополд Хавелка почина през 2011 г., на 99-годишна възраст и почти до последно (за да не преувеличаваме ще кажем до 90-тата си година) идваше ежедневно в кафенето, излизаше, препасан със задължителната дълга престилка, за да си поприказва с клиентите си – с постоянната клиентела е ясно, че имаше за какво да си говори, но той идваше и се ръкуваше и с туристите – разпитваше ги за техните страни, за техните съдби и така създаваше една особена връзка между себе си и всичките си клиенти. Това превърна кафене Хавелка в любима спирка за всички. На всички им беше приятно, когато се връщат във Виена, да се отбият да видят учтивия достолепен господин, който доброжелателно ги изслушва.
Но ние говорехме всъщност за кафенето „Стара Виена” – първото творение на Хавелка и съпругата му, което също съществува до днес, на „Бекерщрасе“ №9 и също е едно от любимите кафенета на виенчани и на многобройните гости на града от всички националности, които се разхождат по улиците на стария град. Това е едно шумно и оживено място, което е посещавано от всякакъв тип хора, но е известно най-вече като любимо място за срещи на млади артисти и писатели. Призракът на прочутия кабаретен артист от близкото минало Хелмут Куалтингер, който почти е живеел в кафенето, още броди около масите.
Подобно на своите „събратя“ – старите виенски кафенета, и кафенето „Стара Виена“ е всъщност вечно младо. Работи до зори и привлича вечер една приятна младежка клиентела, която се отбива за кафе или питие преди или след вечеря, преди или след театър, преди или след дискотека. Младежите, които сега минават за по едно кафе набързо, със сигурност в бъдеще някой ден ще си спомнят с носталгия за страхотните „купони” в „Стара Виена“ през далечната 2016, когато в полунощ са се отбивали в кафенето и животът е бил пред тях. А други младежи ще седят на техните маси…
