Огромната църква, която доминира във вътрешния двор на пл. „Ам Хоф“ във Виена е известна е като Кирхе Ам Хоф или с по-цветистото име „Деветте ангелски хора“. Фасадата на църквата гледа към двора. Италианският архитект Карло Карлоне прави тази невероятна барокова фасада през 1662 г и именно от нейния балкон през 1782 г. папа Пий дава благословия на виенчани. На същото това място, на 6 август 1806 г, един вестоносец обявява края на Свещената Римска империя.
Като се мине през арката встрани от църквата, пред погледа изниква другото лице на тази интригуваща сграда. Много по-стар оригинален, готически каменен зид от XIV век, наподобяващ торта, на която е махната бялата барокова глазура. Същото се отнася и до интериора на църквата. Там оригиналните готически кармелитски обкови са замаскирани от йезуитски пиластри и портики. Конструкцията на църквата „Св.Михаил“ е идентична – бялата мазилка с бароковата фасада е с лице към двореца Хофбург, а по-стария готически зид гледа към ул. „Колмаркт“.
Типично за Виена е, че са нужни само на няколко крачки и информираният посетител може да открие тихи и спокойни задни улички. „Шулхоф“ например, която се намира зад Кирхе Ам Хоф , не прави изключение. Между готическите колони на църквата са скътани две малки часовникарски магазинчета, които напомнят за Средните векове, особено когато файтоните минават по калдъръма. Колоните са скосени, за да улеснят движението по тясната уличка.
На ул. „Шулхоф“ № 2, в 300-годишния стар бароков Дворец Обизи, се намира най-старият музей на часовниците, създаден през 1921 г. Колекцията е събрана от куратора Рудолф Кафтан и писателката Мария фон Ебнер-Ешенбах. Сред завладяващите експонати, аранжирани на трите етажа могат да се видят много любопитни предмети – най-малкият часовник с махало, който се побира в напръстник, часовници скрити в бастуни, както и пейзажи с маслени бои. Има също и невероятно сложен астрономичен часовник, стрелките, на който правят пълен оборот за 20,904 години. Тези любопитни експонати могат да заинтригуват всеки, а не само специалисти.
Дворецът Обизи, наречен още Къщата на Арфата, заради необичайния си вид, има интересна история. Някога е бил собственост на граф Ернст Рюдигер фон Щархемберг, един от защитниците на Виена по време на турската обсада през 1683 г. Говори се, че по време на битката оловните гюлета са се държали в камината. Бароковата фасада е добавена през 1690 г от Фердинанд Обизи, който командва градския гарнизон.
Преди да напуснете района, не пропускайте да завиете зад ъгъла по „Курентгасе“. Там, на номер 2, има прозорец, ограден от херувими, който осветява малък параклис с фрески от късния барок, посветен на полския светец Станислав Костка. Това е и най-малката църква във Виена.
