Коледа по света – традиции, вкусове и аромати – 2-ра част

Първата статия от поредицата можете да немерите тук

В Испания: (Feliz Navidad)  наричат деня на 24 декември – „Денят на „Noche Buena” и за испанците той наистина е много важен. Самият ден 25 декември е по-малко честван от „Noche Buena“. Нито един от двата дни, обаче, не е национален празник в Испания. Литургията в полунощ се нарича “Литургията на петела“. В някои райони бъдникът, избран на 13 декември (денят на Св. Лусия), е скрит до деня на Коледа. На самата Коледа децата танцуват около него и го удрят с пръчица, за да им донесе лакомства. Менюто е почти винаги едно  и също: печено агнешко, пуйка и морски дарове. Най-типичното за всичките тези празнични дни е турон (“Turron”) – вид нуга с бадеми.

Денят за подаръци е 6 януари – Богоявление и Влъхвите са тези, които идват от Изток и носят даровете. Именно те донасят на Исус злато, тамян и смирна. Испания е единствената латинска държава, в която Дядо Коледа все още не се е наложил.

Във Франция: (Joyeux Noël). Доста дни преди Коледа градовете и селата се обличат с празнична украса. Украсяват се фасадите на кметствата, на площадите се поставя голяма елха, а всички централни улици и дърветата по тях са окичени със светещи гирлянди. Витрините на големите магазини се надпреварват за най-красива и оригинална украса. На 24 декември е бъдни вечер и семействата се събират около трапезата, на която са сервирани стриди и гъши дроб. Тези, които са вярващи отиват след това семейно на Коледната литургия в полунощ. Дядо Коледа идва от небето с шейна и оставя подаръците под елхата, където децата ги намират на следващата сутрин. На Коледа цялото семейство се събира на празнична  трапеза с пуйка или печен петел, а десертът обикновено е bûche glacée – вид коледно руло с шоколад, кестени, сметана, плодове.

В Прованс след литургията в полунощ от някои църкви на брега на морето тръгва процесия от моряци и рибари, които оставят пред кметството кош, пълен с риба в знак на благодарност към Младенеца. Според традициите вечерята на бъдни вечер трябва да завърши с 13 десерта, които символизират Исус и 12 те апостоли. Тези десерти са всички плодове и сладкиши от района на Прованс.

В Италия: (Buon Natale). Празниците за Коледа траят 3 дни – от 24 до 26 декември. Именно в Италия се появяват за първи път яслите. Най-напред те започват да се правят в църквите през XV век, а по-късно влизат и в семейните традиции (през XVII и XVIII век) и по-специално неаполитанските ясли, чието изработване само по себе си става изкуство.

Според традицията италианските семейства ги поставят 9 дни преди Рождество. Коледното дърво се украсява на 8 декември – национален празник в Италия, на който не се работи.
Различни са традициите в различните райони на страната. В някои части на северна Италия Дядо Коледа “Babo Natale”, или малкият Исус – “Gesu Bambino” носят подаръците на 25 декември. На други – Св. Лучия – на 13 декември. В Рим и в Южна Италия Befana е тази, която носи играчките в деня на Богоявление. Бефана поразително прилича на Баба Яга, въпреки че, за разлика от нея е възрастна, но много мила магьосница. Тя се придвижва с метлата си, минава през комина и оставя подаръците. Често можем да видим образа на Бефана на прозорците на къщите по време на коледните празници. И, разбира се, няма как да има Коледа без традиционния “Panettone” – този коледен кейк се появява за първи път в Милано през 1490 година, но бързо се разпространява в цяла Италия. Италианците обичат да похапват също и Pandoro, който следва по популярност Panettone, но значително по-отскоро.

Антилски острови: (Jwaïeu Nouel, Jjwaye Nowel, Jénwèl). На островите Коледа приема креолски и френски вид, като своите обитатели, а стъблата на палмите се обвиват с бели лампички.

Коледната литургия е в полунощ, а след нея е традиционният Ti-Punch, коктейл от бял ром, лимон, захарен сироп, ароматизирани с островните аромати – канела, индийско орехче, карамфил и чай от сандалово дърво. В Гваделупа е с цитрусови кори, които придават аромат на белия ром.

След като отпият рома на малки глътки, на празничната трапеза се поднася супник с грахова супа, с добавени в нея парчета осолено месо, които придават неустоим вкус и аромат на празника. После идва ред на предястията, наричани „чисто свинско“. Свинското месо се превръща в пастет или се задушава. Шунката също е част от празника, а преди да бъде опечена, е потопена в марината с аромати на ром и тръстикова захар. И тук, както навсякъде по света, това е празник на децата и на вкусните ястия. По традиция на Свети Бартоломей (отвъдокеанско владение на Франция в Карибско море) се поднасят “tchek” – палачинки от настърган кокос, смесен с тръстикова захар и канела. Но гвоздеят на вечерта си остава pône – хляб, направен от сладки картофи, тиква, захар, ванилия, стафиди, канела – добре намазан с масло и опечен  до златисто.