Една от емблемите на Испания е вековната традиция на борбата с бикове – „corrida de toros”. Древна легенда разказва, че коридата пресъздава любовната игра между мъжа и жената. Срещата на арената се възприема по-скоро като илюстрация на постоянното надлъгване и съблазняване между двата пола, а не като противопоставяне и сблъсък между тореадора и животното. Все повече обаче са противниците на провеждането на тази ритуален спектакъл, който завършва обикновено със смъртта на шест бика, окачествявайки го като варварски, нехуманен акт и „никому ненужно зелище”.
Какво всъщност предствлява коридата? Обикновено тя протича в 3 действия. В първата част се акцентира върху максималното раздразване на бика от тореадорите (от исп.ез. „toro” – бик). Във второ действие изпъква ролята на пикадора (от глагола „picar” – убождам), който излиза на арената на кон, защитен с броня, и се цели с тънки дървени копия във врата и плешките на бика. Така бикът се разярява още повече, изпитвайки физическа болка. През тези две части главното лице – матадорът (от испански гл „matar” – убивам) наблюдава поведението на животното и открива слабите му места. В третата част започва истинската борба. Чрез серии от красиви маневри, с червено платно и меч, метадорът се среми да изтощи бика. Една от основните заблуди в коридата е, че бикът се разярява от червения цвят на платното. Всъщност тези животни са далтонисти и онова от което ги предизвиква, е движението. Яркият цвят се откроява и въздейства по-скоро на публиката. Мададорът се бори с бика и накрая трябва да го повали и/или убие. Запазването на живота на бика е израз на истински професионализъм.
Освен в Испания, кориди се провеждат в Мексико, Колумбия, Венецуела, Южна Франция, Португалия и Еквадор, а в последните три страни е забранено бикът да се убива на арената. Вековната традиция се запазва в околностите на Мадрид и автономната испанска област Андалусия (родината на съвременната корида), макар че през последните години дебатът „за и против Коридата” е много актуален в кралството. През 2010 г. парламентът на провинция Каталуния забрани официално коридата, така че посетителите на Барселона вече не могат да присъстват на подобно зрелище. Забраната е приета в резултат на петиция от 180 хил. души и е адмирирана в областта. Каталуния де факто е вторият испански регион, забранил борбата с бикове, след Канарските острови, които въведоха забраната през 1991 г.
Противници на коридата и редица организации за защита правата на животните я окачествяват като „жестока” и „неприемлива” за голяма част от испанците и за повечето туристи. В наши дни страданието и смъртта на живи същества не бива да се превъръщат в „обществен спектакъл”.
Поддръжниците й смятат борбата с бикове за изкуство, а не за жесток и кървав спорт. Неслучайно едни от най-големите почитатели на коридата са художникът Пабло Пикасо, поетът Федерико Гарсия Лорка, а книгата „Смърт следобед” на Ърнест Хемингуей е приета за „библията на бикоборството”. Защитниците на вековната традиция посочват редица аргументи като грижите, които се полагат за отглеждането на биковете, средата и условията, в които живеят. Освен това, според тях, коридата дава шанс на животното да се бори и да оживее, докато животните, отглеждани за месо биват тихомълком отвеждани в кланниците и не е ясно дали това е мнага хуманно. И още – матадорите спазват строги правила за бързо и безболезнено убиване на животните и прочие.
Как ще завърши общественият дебат „за и против коридата” в Кралство Испания предстои да разберем. Все повече привърженици на традицията предлагат „среден вариант” – запазващ както живота на бика, така и зрелищното разиграване и разяряване на биковете.