Швейцария с право може да се гордее, че е събрала отвсякъде по нещо и така е създала много богатата си кулинарна традиция. Никъде другаде в Европа не можете да опитате блюда със специалитети, характерни за трите обуславящи Стария континент култури в рамките на толкова малка площ, както в Швейцария. Защото там, в сърцето на Алпите, където север и юг се разделят климатично и геологически, цивилизациите са избрали своето уникално място за срещи: атлантическата – френска, средиземноморската – италианска, и континентална – немската. Затова не е чудно защо на въпроса какво е любимото им занимание през свободното време, мнозинството от жителите на Цюрих отговарят: “храненето навън”. Историците твърдят, че съдържанието на днешната трапеза на швейцарците е отражение на съчетаването на няколко различни общности, чиито хранителни традиции са се определяли от особеностите на местообитаването им и предимно от неговото плодородие. Честно казано типичната швейцарска кухня днес можем да опитаме само в планинските области и малките градове. Тя обхваща преди всичко ястия от сирене, мляко, яйца, сметана, зеленчуци и плодове.
От ХVІ век насам жителите на италиански говорещия кантон Тичино например се хранят с ориз от долината на р. По, с домашно произведено свинско, с козе мляко, орехи и вино. Картофите навлизат на швейцарската трапеза през неплодородните и оскъдни години на ХVІІІ век, за да останат в нея и до днес като отличителен белег на много ястия в североизточната и северозападната част на страната. За Ааргау и Берн например е характерно ястието от леко сварени настъргани и изпържени картофи, наречено рьощи, което най-често се поднася с нарязан на кубчета бекон.
В Тичино пренебрегват картофите, а приемат ентусиазирано царевицата, която под формата на каша или полента се превръща в основна съставна част на тяхното меню. Сиренето, разбира се, е основният фаворит в швейцарската кухня. Типично ястие, което се приготвя от него, е познато вече и в България фондю (в превод от френски „разтопено“). Студените зими в Алпите принуждавали хората да се запасяват с големи количества продукти, основните от които са почти като при нас – хляб и сирене. За да се разтопи втвърденото от дългия престой сирене, швейцарците го загряват с малко бяло вино върху тих огън. Така е създадена рецептата на фондюто – образно казано разтопено сирене в тенджера, в която всички сътрапезници бъркат с парченца хлаб, набучени на шишове, топят ги в парещата полутечна смес и са страшно доволни! Фондюто обикновено се съпровожда с бяло вино или с чай.
Друго ястие със сирене, което печели все повече популярност, е раклет (raclette) и води началото си от швейцарския кантон Вале. В малък поднос парчета сирене се поставят върху варени картофи или зеленчуци и се пекат, докато станат хрупкави. Сервират се с гарнитура от картофи и кисела туршия.
Но не е необходимо сиренето да се разтопява, за да бъде вкусно. Видовете “Ементал”, “Апензелер” и “Грюер” са добре познати и извън пределите на Швейцария. Към тях трябва да прибавим и специалитетите на кантона Тичино включват Formaggini – козе сирене и няколко сирена от планинските райони, най-известното сред които е Piora. Освен вкусните млечни продукти, които ни напомнят за източника си – веселите крави от рекламите на шоколадите “Милка”, алпийската кухня ни предлага и много ястия с месо – например прочутото телешко в сметанов сос. Друго любимо на местните жители блюдо включва свинско и наденички с боб и варени картофи. Говорейки за месните специалитети не трябва да забравяме и алпийската традиция да се суши месо и да се правят всякаккви сушени колбаси и пастърми.
В околностите на почти всеки град в Швейцария има езеро и този природен феномен на многото водни басейни определя голямото разнообразие от ястия с прясна риба в местната кулинарна традиция. Не можем да говорим за швейцарската кухня, без да отдадем дължимото внимание на десертите. Плодовете присъстват в много сладки изкушения като например ароматните и изключително вкусни плодови торти и горските плодове с бита сметана. Огромното разнообразие от сладкиши, приготвяни от швейцарките в къщи или купувани готови от хипермаркетите, се консумира не само като десерт след хранене, но и в следобедите с чай или кафе.
И не случайно за накрая оставяме шоколада – кралят на швейцарските десерти. Тук не говорим за какъв да е шоколад – тук говорим за Негово Величество Швейцарския Шоколад! Ако сте в Швейцария, можете да започнете деня си с кроасан с шоколад, да опитате шоколадова торта на обяд или да хапнете блокчета най-фин шоколад вечер при специален случай. И тук шоколадът наистина има неземен вкус. Необяснимо някак си дори шоколадите от известните марки, които се срещат по супермаркетите по целия свят, в Швейцария имат савсем друг – вълшебен, кадифен, магически вкус!
Швейцарските вина
Виното е внесено като напитка и като начин на производство в Швейцария от римляните, но то си остава непопулярно до ІХ век , тъй като местните пиели предимно бира. През ХІХ век производството на вино нараснало толкова много, а качеството останало толкова ниско, че консуматорите се завърнали към пиенето на бира.
От 1953 г. държавата налага строг контрол върху качеството на напитката и оттогава швейцарските вина се продават и в доста други държави. Швейцария произвежда някои отлични вина – най-вече бели и розе. Но независимо от цвета си вината са леки и предимно сухи. Главни производители са регионите около Женевското езеро, езерото Нюшател, както и долината на Рона. Най-известните бели вина са Dezaley и Saint-Saphorin, Fendant. Добрите червени вина са Dole и Pinot Noir (от Вале) и Merlot (от Тичино).