Произхождаща от западната част на Средиземноморския басейн, лавандулата е била използвана още от римляните за съхранение на чистото бельо (против молци) и за ароматизиране на баните.
В Прованс през Средновековието лавандулата е използвана за направата на парфюми и лекарства, но нейното масово отглеждане и производството на лавандулово масло започва през XIX век. Възходът на френското производство на лавандулово масло е свързан със създаването на парфюмерийните фабрики в околностите на Грас (Grasse). Тази култура достига върха на своето отглеждане във Франция през 50-те и 60-те години на миналия век. След доста кризи, довели до намаляване на производството, то отново се стабилизира с развитието на начините за дестилация.
Днес най-големият празник, посветен на лавандулата, се првежда ежегодно, от 70 години насам, в Динь-ле-Бен (Digne-les-Bains) през края на юли – началото на август, когато вече е обран лавандуловият цвят – нарича се „Corso de la Lavande“ – подобно на нашия Празник на розата в Казанлък, който се прави всяка първа неделя на юни и празнува събирането на розовия цвят.
Интересно е да се отбележи, че през последните години в Прованс рязко е паднало производството на лавандула. Това се дължи на бактерията фитоплазма столбур, която за периода 2005 – 2010 унищожава около половината реколта.
Благодарение на тези обстоятелства България стана първият в света производител на лавандула с 45 тона през 2010, 55 – 60 тона през 2011 и над 90 тона през 2012 г. България и Франция осигуряват над 80% от нуждите на лавандулово масло в световен мащаб. Българската лавандула приоритетно се изнася във Франция, която е традиционен потребител на лавандулово масло за парфюмерийната си промишленост. Смята се, че лавандулата е внесена в България през 1907 година, като доскоро основно се отглеждаше в Розовата долина. От 1 дка 4–5 годишно насаждение се произвежда 300–400 кг цвят, от които се получава 3–5 кг лавандулово масло.
