Любовта на Дали и Гала – втора част

Първата част на статията можете да намерите тук.

Дали и Гала били известни със страстта си към парите. Съпрузите се установили в Калифорния и Гала започнала да строи своята финансова империя, като искала пари от всички и за всичко – за интервюта, за надписи върху чорапи, тениски, вратовръзки, чаши, съдове, парфюми, играчки и къде ли не – само да е добре платено. Колкото повече растяла славата на Дали, колкото по–пълноводна ставала реката от пари, която се стичала към тях, толкова се увеличавала и страстта на Гала към младите мъже. А Дали й позволявал всичко. Само че, както стана ясно, тя обичала талантливите мъже, а след Салвадор, за нея друг такъв не се появил.

След връщането си в Европа, те вече били завоювали Америка, като на първата изложба на Дали картините се разпродали само за половин час, а на другата сутрин те се събудили богати, световно известни и скандални. Били постигнали всичко, за което са мечтали. Това са техните „златни години” – цели три десетилетия, от 1948 до 1978 г, Гала и Салвадор Дали са обгърнати от лукс, обожание и страхопочитание. Вратите на висшето общество са широко отворени за тях по целия свят и не само това – те са в мир и с Ватикана, и с Франко.

И продължавали да бъдат влюбени, скандални, разточителни и своенравни. Гала определено има заслуга за насочване и направляване на безграничния талант на Дали в правилната посока – тази на известността и на парите. До там, че в края на живота си те просто се чудели по какъв по-шантав начин да харчат парите си – подхвърляйки чек за 1 млн. вместо трамваен билет, изигравайки ги на рулетка или плащайки огромни суми на млади любовници или за кранчета от чисто злато в банята…

В началото на тяхната връзка, когато само си мечтаели да бъдат богати, Салвадор Дали обещал на Гала замък. Никога не забравил своето обещание и, когато се върнали от Америка, й подарил замъка Пубол през 1968 г. И обещал, че няма да престъпи прага, без да й поиска писмено разрешение. От гордост, никога не го направил… В прекрасната градина на замъка стои „Слонът с крака на комар” и, подобно на фигурите на Гауди, неочаквано и от странни места, бликат водни струи. Каменни пейки, кътчета за почивка, красиво езеро, над което бдят барелефи с образа на любимия им композитор – Вагнер.

И навсякъде кипариси – друго любимо нещо на Дали. Казват, че в замъка били приготвени два саркофага, с отвори отстрани, за да могат и в смъртта двамата с Гала да се държат за ръце… Не станало така.

Той наредил да я балсамират и, облечена в любимата й червена рокля на Диор, да бъде погребана. Самият той не отишъл на погребението и надживял любимата си жена със седем години. След смъртта й не сътворил нито едно шантаво дело, не нарисувал нито една картина и загубил желанието си за живот. Оказало се, че без Гала наистина няма Дали.

Това е историята за гения и неговата муза. А може би, историята на една любов…