Казват, че любовта на Дали и Гала била велика.
“Аз я обичам повече от баща си, повече от майка си, повече от Пикасо. И даже повече от парите” – написал Дали на Федерико Гарсия Лорка.
Гениалните му картини я правят безсмъртна. Написва множество статии за нея. И още – добавя в подписа си нейното име и започва да се подписва ”Гала Салвадор Дали”.
Интересна съдба имат участниците в този мистичен, легендарен и съдбовен съюз. Сега вече кое точно е истината и кое точно – легендата, не може никой да твърди със сигурност. Защото истинските участници са вече в отвъдното, а след тях остава само спектакълът, режисиран от самия художник.
Дали е роден през 1904 г., ведно с манията си за величие, с ексцентричността си и с огромния си талант, които започват да се проявяват още в ранна възраст. Стеснителен като малък, той е твърдо уверен, че е гений, от когото светът един ден ще се възхищава. Може би защото е роден точно 9 месеца след смъртта на брат си и наречен Салвадор – което означава „спасител”. Ранната смърт на майка си приема като обида и никога не й прощава. Баща му, след смъртта на жена си, се оженва за вдовицата на своя брат.
В своята автобиография Дали пише, че още в детството си е знаел, че любимата му жена ще се казва Елена и ще има плоско, момчешко тяло. Сам разказва как имал различни страхове, страдал от чувство за вина, имал странни фантазии. И всички знаят, че до срещата му с Гала е бил девствен.
Да, талантлив, есктраваганатен, малко луд – но в онези времена идва Фройд и да си луд става модерно. И все пак – нещо не достигало…
По това време Елена Дяконова е съпруга на френския поет Пол Елюар. Срещат се в Швейцария – и двамата млади, често боледуващи и изпратени там от семействата си, за да се лекуват. Влюбват се, той и пише стихове, а тя измисля имена за себе си – Гала (от галочка – лястовичка, свободна птичка) и за него Пол Елюар. Той ще бъде велик поет и това артистично име му приляга. Тя пък, винаги си е мечтала за живот във висшето общество и след брака си с Елюар получава всичко накуп – женена е за любимия си, имат дъщеричка – Сесил, жилище в околностите на Париж и бляскав светски живот. И все пак, нещо не достигало…
До 1929 година, когато семейство Елюар, заедно с още две семейства се отправят в Испания, на гости на Салвадор Дали, който изгарял от нетърпение. Посрещнал ги на портите на замъка си и дори свикналите на всякакви гледки сюреалисти били сащисани от това, що се изправило пред погледа им: Дали в кърваво-червена риза, раздрана отвсякъде, лицето – омазано с кози екскременти, едното око – гримирано в черно и почти не си личало, а отдавна изсъхнала роза, забучена зад ухото, довършвала картинката.
Той ту държал ръката на Гала, ту събувал обувките и, целувайки я по петите, ту се опитвал да и обясни виденията си, посред непрекъснато бликащ истеричен смях и гледайки я в очите с погледа на изплашено, но вярно и предано животно.
”Мое малко дете! Ние никога повече няма да се разделим с теб!”- това е отговорът на Гала. И се оказва наистина така – разделя ги смъртта след 53 години съвместен живот. Гала се превръща за него в любима, в муза, в майка, в любовница, мениджър, счетоводител, рекламна агенция, съвършената сметачна машина и всичко, каквото се сетите.
Към втора част...
1 мнение за “Любовта на Дали и Гала – първа част”