Манекен Пис (на нидерландски: Manneken Pis; на френски: Petit Julien; на български: Пикаещото момченце) е символът на белгийската столица и една от най-известните забележителности на Брюксел. Разположен е в непосредствена близост до “Гран плас”, където се пресичат улиците Rue de l’Étuve (Stoofstraat) и Rue du Chêne (Eikstraat). Това е 61 см. бронзова статуя на голо момченце, пикаещо във фонтана под него, създадена през 1619 г. от Жером Дюкенуа – придворен скулптор – маниерист и баща на по-известния Франсоа Дюкенуа.
През дългата си история скулптурата е похищавана многократно, като в днешния си вид датира от 1965 г. Оригиналната реставрирана версия се съхранява в Музея на Брюксел, разположен в Къщата на краля на “Гран Плас”.
В Брюксел съществува предание, че статуята е поставена, за да припомня събитията от гримбергенската война, когато люлката със сина на херцог Готфрид III Льовенски била окачена на едно дърво, за да може бъдещият монарх с вида си да въодушевява гражданите, а детето оттам пикаело върху сражаващите се под него войни. Според друго предание, статуята била предназначена да напомня на гражданите за едно момченце, което изгасило разположените от неприятеля боеприпаси, като се изпикало върху тях от градските стени.
Въпреки че оригиналната статуя няма дрехи, традиционно Малкият Жулиен е обличан в различни костюми като по този начин се отбелязват важни събития, като списък на заплануваните облекла е изложен на загражденията пред фонтана. Всъщност през 1698 г. за първи път Максимилиян Баварски му подарява дреха, за да бъде по-приличен и от тогава датира традицията да се подаряват костюми на най-известния гражданин на Брюксел. Днес гардеробът му, изложен в градския музей в Къщата на краля на Гранд Плас, наброява около 1000 костюма, някои от които са подарък от велики и известни хора. Всички страни в света са участвали в оформянето на този богат гардероб. Производството и употребата на костюмите се одобрява от неправителствената организация „Приятели на Малкият Жулиен”, които разглеждат стотици предложения всяка година, само малка част от които биват одобрени.
Процедурата по обличането на Малкия Жулиен представлява всъщност една колоритна церемония, често съпровождана от духова музика.
При някои особено важни събития Жулиен е свързван с бъчонка бира и напитката е раздавана на околните минувачи. Статуята е „отвличана” цели седем пъти, като за последно това се случва през 1963 г. Студенти от Антверпен, членуващи в организацията „De Wikings” държат Жулиен за „заложник” 5 дни като накрая го предават на градската управа на Антверпен. Събитието бива нашироко отразено в местната и световната преса и в крайна сметка допринася за каузата на студентите, която е събиране на средства за две сиропиталища.
