Едва ли има друга европейска страна, която да е завладявана от толкова много велики сили, както островната държава Малта. За многобройните завоеватели стойността на големите скалисти острови се криела не толкова в плодородните почви и богати находища на полезни изкопаеми, а по-скоро в изгодното стратегическо положение. Страната се намира в най-тясната част на Средиземно море, между Сицилия и Северноафриканското крайбрежие.
Преди около 10 000 години Малта е заселена за първи път, най-вероятно от Мала Азия. В периода между 4000 и 2000 г. пр.н.е. са издигнати огромни храмове, които се смятат за най-старите мегалитни постройки на открито в Европа. Те и до днес остават загадка за съвременния човек. За бързото застрояване на острова допринася фактът, че малтийският варовик е лесен за обработка. Около 1000 години по-късно островите се превръщат в убежище за финикийците, а по-късно за картагенците. Римляните , остготите и византийците се редуват като завоеватели по тези земи.
Официалният език на островните обитатели е малтийският, но това не винаги е било така. Арабите са населявали почти обезлюдените острови през 10 и 11 век и са разпространили своя език. Следващите завоеватели не са прокудили местното население, говорещо арабски . От Испания, Сицилия, Франция и Гърция пристигат нови и нови заселници. Завоевателите, които формират висшите слоеве на обществото, си служат с родния си език. По този начин малтийският постоянно се обогатява с нови заемки, идващи предимно от романските езици. През 1934 година малтийският и английският са провъзгласени за официални езици на островната държава. Поради честата смяна на колониалните владели и властващи култури, народът на Малта никога не успява да развие по-тясно национално самосъзнание. Това, което обединява малтийците, е тяхната религия. Повече от 90 % от населението изповядва католицизма. Островната държава е неразривно свързана с името на Йоанитския или Малтийския орден, чиято резиденция е била от от началото на 16 до началото на 19 век.
През 1914 Малта се превръща в британска колония, а след откриването на Суецкия канал през 1869 става важна база за осигуряване на морския път. От 1964 Малта е независима държава, а 10 години по-късно е обявена за република. От май 2004 година Малта е член на ЕС. Днес Малта е парламентарна република.
Туристите идват на острова предимно през лятото и есента, привлечени от топлите лъчи на северноафриканското слънце, мистиката на Малтийския орден и богатото културно наследство. Основните притегателни пунктове са катакомбите и храмовете Хагар Ким, Хал Тарксиен и Джантия – живи свидетели на мегалитната култура от епохата на неолита.
В столицата Ла Валета посетителите могат да се насладят на постройки от епохата на ренесанса и барока, издигнати най-вече по поръчка на Малтийския орден. Изключително впечатляващи са Музеят на изящните изкуства, Дворецът на Великия Магистър, Археологическият Музей, катедралата “Св. Йоан Кръстител”
Екзотичните пазари и прекрасните плажове придават уникален чар на тази малка, но богата на много антични съкровища страна.
