Един от най-впечатляващите паметници в Лондон е в чест на Албърт Сакс-Кобург-Гота (1819 – 1861), принц консорт, съпруг на кралица Виктория. Паметникът е разположен на един от входовете на Кенсингтън Гардън, недалеч от световноизвестната концертна зала Роял Албърт Хол, също така свързана с живота му.
Изработен от бронз и позлатен, принцът е изобразен на трон, под 54-метров готически балдахин. Tой е замислен и главата му е леко обърната наляво, по-скоро към музеите на Саут Кенсингтън, отколкото насреща към Роял Албърт Хол. В едната си ръка държи каталога на Световното изложение от 1851 г., което се провежда по негова инициатива.
В Кристал Палас, огромна сграда от желязо и стъкло, която е била разположена в Хайд парк и за съжаление е напълно унищожена от пожар. Този първи световен панаир представя триумфа на западната цивилизация и най-вече на Великобритания – водеща индустриална и колониална сила в световен мащаб. Приходите от Изложението се използват за основаването на Музея Виктория и Албърт, Природонаучния музей и Музея на науката.
Паметникът, олицетворяващ вярата на принц Албърт в прогреса, е открит през 1876 г. от самата кралица Виктория, която до края на живота си остава с безутешна мъка в сърцето си поради липсата на съпруга й. Четирите мраморни фигури на постамента символизират индустрията, търговията, инженерството и селското стопанство. Под тях има гравирани 169 фигури в цял ръст, изобразяващи известни европейски писатели, художници, композитори, архитекти и инженери. Великолепна позлатена ограда заобикаля паметника, а в четирите ъгъла има алегорични скулптурни композиции, символизиращи четирите континента. Освен екзотичните одежди на човешките фигури впечатление правят и животните:
Азия е представена от дружелюбния слон,
Америка от внушителния бизон,
Африка – от издръжливата камила,
а Европа седи на бик със скиптър в ръка, символ на власт, до нея е Британия с тризъбец, изобразяващ морската мощ. Приживе принц Албърт активно се съпротивлява на идеята дейността му да бъде почетена с паметник, за да не го обвинят в „артистична чудовищност”, както сам се е изразил. След ранната му смърт, архитектът Джордж Гилбърт Скот и скулпторите създават шедьовър.
