Със своя бряг, окичен с разкошни вили, с блестящите си острови и плодородни земи, областта около Неапол предлага може би най-емблематичните картини, илюстриращи италианския „сладък живот”. Никой никога не е успял да устои на чара на тази област. Това е районът, в който римските първенци са идвали да си почиват като именно тогава се ражда името на областта – римляните я наричали Campania Felix (Щастливата провинция). По-късно кралският двор на Бурбоните строи тук резиденции – дворци и градини, а след тях световният артистичен и бохемски елит също се влюбва в тукашните градчета, кацнали на стръмни скали над морето, от чиито тераси се откриват най-красивите гледки, на които човешкото око би могло да се порадва.
От митичния остров Капри до Амалфитанската ривиера, Кампания омагьосва посетителите. В тази област на контрастите пищните дворци, вили и хотели се редуват с живописните градски улички, по които се редят тесните пастелни фасади на къщите, с балкони, отрупани с пране. И човек не може да каже кое е по-красиво и по-хармонично – дали това е тежката жълта фасада в неокласически стил с прекрасна градина около нея с палми, пинии, маслинови и портокалови дървета, с цъфнали магнолии, бугенвилии, розови храсти и всякакви цветя или пък веселата редица от тесни къщи на два-три етажа, ветрилооблазно разположени като мънистен наниз около някое заливче, с рибарските лодки отпред, току-що донесли улова, който вече се приготвя и сервира в ресторантчетата. Освен всичко друго, областта Канпания е известна с плодородните си почви, които тя дължи на Везувий, този намръщен великан, който не е заспал окончателно.
Кампания е втората област по гъстота на населението в Италия, след Ломбардия. Крайбрежието се състои от два големи залива – Неаполитанския (тук са Неапол, Соренто, островите Капри, Иския и Просида) и Салернския (тук са перлите на Амалфитанската ривиера – Позитано, Амалфи, Равело, Майори и най-големият град – кръстник на залива – Салерно), разделени от полуострова на Соренто.
Около тези заливи се простират две равнини – едната – до Неаполитанския залив – изключително плодородна поради вулканичните почви, другата е рядко населена. Останалата част от областта се състои от средновисоки планини, като най-високият връх тук е 2000 м и се намира в масива Клиенто. Това, което туристът не трябва да пропуска в областта са изключително добре съхранените антични градове Помпей и Херкулан, островите Капри и Иския в Неаполитанския залив, Соренто, както и перлите на Амалфитанската ривиера – Позитано, Амалфи и Равело.
