„Успехът ни се основава на наследството ни от ценности и вярвания“ – Томас Г. Бата, внук на основателя
Обувната компанията „Т & А Bata“ е основана през 1894 г. в Злин, Моравия (тогава Австро–Унгарската империя, днес Чехия) от Томаш Бата, брат му Антонин и сестра им Анна, членове на семейство с многогодишни традиции в обущарството. Интересен факт е, че със създаването на компанията семейството наело 10 работника на пълно работно време с нормирана работна седмица и с редовна седмична заплата, нещо, което било изключителна рядкост по онова време.
През лятото на 1895 г. Томаш се изправил пред финансови трудности. За да преодолее тези сериозни проблеми, той решил да шие обувки от платно вместо от кожа. Този тип обувки бързо станал популярен и съществено допринесъл на компанията да нарасне до 50 работника. Четири години по-късно Бата започнал да използва своята първа парна машина, поставяйки началото на бърза модернизация. През 1904 г. Томаш Бата привнесъл техники за механизирано производство, което позволило на обувната компания „Бата“ да стане един от първите масови производители на обувки в Европа. Нейният първи масов продукт, обувките „Батовки“, били обувки от кожа и текстил за работещи хора, които били забележителни със своята семплост, стил, лекота и достъпна цена. Техният успех помогнал за разрастването на компанията и към 1912 г. „Бата“ имала 600 работника на пълно работно време, плюс допълнително още няколкостотин временнонаети от съседни села.
През 1914 г., с избухването на Първата световна война, компанията преживяла значителен подем благодарение на военните поръчки. От 1914 до 1918 г. броят на работниците в „Бата“ нараснал десет пъти. Компанията разкрила свои магазини в Злин, Прага, Либерец, Виена и Пилзен. След глобалния икономически крах след войната, новосъздадената държава Чехословакия била тежко засегната. С девалвирането на валутата й със 75 % търсенето на продукти спаднало, производсвтото било почти прекратено, а безработицата достигнала невиждани стойности. Томаш Бата създал план за преодоляване на следвоенните икономически трудности като намалил цените на обувките с 50 %. Работниците се съгласили на намаляване на заплатите с 40 % като в замяна Бата им подсигурил храна, дрехи и други необходими неща на половин цена. Той, също така, създал първите взаимоспомагателни фондове, превръщайки практически всички работници в съдружници, като по този начин те получавали процент от печалбите на компанията.
Това смело решение дало успешни резултати. Докато повечето конкуренти били принудени да затворят поради кризата в търсенето между 1923 и 1925 г., „Бата“ се разширявала, тъй като търсенето на евтини обувки нараснало бързо. Магазините „Бата“ били препълнени с клиенти. Компанията увеличила производството и наела още повече работници. Злин се превърнал в истински индустриален град. Простирал се на няколко акра земя и имал напълно затворен цикъл на производство. Работниците и техните семейства имали на разположение всички необходими ежедневни услуги: къщи, магазини, училища, болници и т.н. Бата предлагали невисок наем на жилища и храна по време на трудните години, защото основателят Томаш Бата вярвал, че бизнесът трябвало да служи на обществото.
Нови компании били отворени във Франция, Австрия, Румъния, Швеция, Швейцария, Белгия, Люксембург, Финландия, Унгария, Италия, Индонезия, Сингапур и Индия. Изграждането на фабриките и техните околности често се основавали на модела от Злин.
През 1924 г. Томаш Бата представил своята бизнес проницателност като изчислил какъв оборот му е необходим, за да покрие годишния си план, седмичните и дневните планове. Бата използвал четири вида заплати – фиксирана ставка, индивидуална ставка, колективна ставка и ставка от общата печалба. Той, също така, наложил т.нар. „цена на Бата“ – цени, завършващи на 9, а не на цяло число. Обемът на бизнеса му скочил до небето. Скоро Бата се оказал четвъртият най-богат човек в Чехословакия. От 1926 до 1928 г. бизнесът на комбанията процъфтявал като продуктивността се повишила със 75 %, а броят на служителите нараснал с 35 %. Тогава предприемачът въвел 5-дневната работна седмица.
През 1932 г., на 56-годишна възраст, Томаш Бата умира в самолетна катастрофа при излитане поради лоши климатични условия на летището в Злин. Контролът над компанията преминава в ръцете на неговия брат Ян Антонин и сина му Томас Джон Бата, които продължили да управляват компанията през по-голямата част от XX век, водени от моралното мото на техния баща: обувната компания „Бата“ да се разглежда не като източник на собствено богатство, а като обществено благо, средство за подобряване на жизнените стандарти в общността и предоставяне на клиентите на продукт с добро качество срещу техните пари.
Днес „Бата“ продават над 270 млн. чифта обувки чрез компании в над 70 страни по света. От скромното си създаване преди 120 години, Бата израства като надеждна световна компания, която предлага модерни и достъпни обувки за всеки член от семейството. „Ще продължим да растем и през XXI век като останем посветени на желанието да отговорим на очакванията на клиентите“.
„В „Бата“ ние разглеждаме продажбата като начало на ново приятелство“ – Томас Г. Бата
