Един от най-романтичните острови на света се намира на около 900 км. източно от Мадагаскар, в центъра на Индийския океан. Към Република Мавриций, освен централният остров Мавриций, принадлежат и островите Родригес, Агалега, както и архипелагът Каргадос Карахос. Мавриций е вулканичен остров, чието централно плато заема почти половината му площ.
Някога островът е бил покрит с пищна зелена растителност и тропически гори, които били изсечени от заселниците и отстъпили място на плантациите за захарна тръстика. По същото време са унищожени и голяма част от представителите на местната фауна. Днес в Националния парк “Гарж дьо ла Ривиер” могат да се видят представители на някогашната островна фауна, като розов гълъб, керкенез и папагал от Мавриций. За съжаление, опитите да бъде открита легендарната птица додо, обитавала някога тези земи, са останали безуспешни. Тя изчезва още през 17 век. Но днес, под формата на сувенир, може да бъде видяна и закупена навсякъде.
Необитаемият някога Мавриций днес е една от най-гъсто населените страни. Жителите му са потомци на европейци, индийци и китайци, дошли в миналото тук като заселници, роби и евтина работна ръка. Отделните народности са запазили своята култура, религия и език. С това Мавриций е пример за толерантно мултиетническо общество. Официалният език е английският. Повече от половината местно население говори креолски. Богатото разнообразие от религии е дало отражение в многобройните празници на страната. В Мавриций има 12 официални празника, както и много религиозни празници и ритуали.
Португалският мореплавател Педро Маскаренас е първият европеец, акостирал на необитаемия остров в началото на XVI век. В края на XVI век холандците завземат Мавриций и наричат острова на името на своя наместник – принц Мориц. Именно те започват изсичането на тропическите гори и създават първите плантации за захарна тръстика. Един век по-късно французите завладяват острова и го превръщат в своя доходоносна колония. През 1810 г. Мавриций е завзет от британците. Когато през 1835 г. робството е забранено, захарните барони привличат евтина работна ръка от Индия. През 1968 г. Мавриций е обявен за независима държава, част от Британската общност на нациите. И до днес най-големият източник на приходи е захарната тръстика, следвана от текстилната промишленост и туризмът.
Туризмът в Мавриций се развива така, че да не нарушава хармонията с природата. Има строго определени критерии за допустима големина, височина и архитектура на хотелите. Плажната ивица, опасваща острова, е дълга 160 км. А кораловите градини, с голямото си разнообразие от риби, са рай за гмуркачите.
Кораловата ивица обгръща почти целия остров и държи настрана акулите и опасните течения. Приказните плажове и чудесният климат превръщат острова в една от най-привлекателните дестинации за туристите от цял свят.
Наред с прекрасните възможности за отдих, в Мавриций можете да се насладите и на невероятни природни пейзажи – водопади, кратерни езера, туристически пътеки, виещи се към високите планински части..
В столицата Порт Луи правят впечатление импозантната сграда на Парламента в бароков стил, Старият градски театър, Музеят на марките, както и ботаническата градина, създадена през 1770 г. Незабравимо впечатление оставят многото видове лилии и различните палми там. Но основна атракция на столицата си остават пъстрите пазари, които наред с голямото разнообразие от плодове и зеленчуци, предлагат и много екзотични стоки.
