Исторически сведения за венецианския карнавал имаме още от 1094 г., когато е бил на власт дожа Витале Фалиер. Официално този празник се институционализира през 1296 г. В декрет на Сената на Република Венеция се съобщава, че от последния ден преди Великите пости започва карнавалът.
Корените на Карнавала се губят още в древни времена – от Дионисиевия култ до римските Сатурналии, чествания по повод възраждането на природата през пролетта и края на зимата, на които по правило участниците се маскирали. Този период е бил символ на обърнатия с краката надолу свят и затова всичко е било позволено.
По време на карнавала хората са се отпускали и са загърбвали строгите правила на католическата църква. Венеция, която била с много силна централна власт, е трябвало да намали по някакъв начин социалното напрежение, да уравновеси бедните с богатите, пък било то и само с една маска на лицето.
В историята на венецианския карнавал има легенди, народни обичаи, църковна ритуалност и театрални герои. Провеждането на концерти, театрални представления, на представления на комедия дел`арте и балове продължават до Блажния вторник, когато е денят за изповед. Карнавалът не е чисто венецианска традиция, подобни фестивали се организират в цяла Италия. Маскарадната част има древен произход – римляните през зимата организирали Фестивал на плодородието, на който граждани и роби носели подобни на днешните маски.
Най-голям разцвет Карнавалът достига през епохата на Ренесанса. Провеждат се помпозни спектакли, внушителни фиести, шествия, където се разиграват сцени и се създават персонажи в костюми и маски. Уйлям Дийн Хоуел (американски консул във Венеция през 1865 г.) описва карнавала и церемонията по изповядването от 1162 г. до падането на републиката под управлението на Наполеон през 1797 г. В празника са взимали участие дожа, синьорията, сената и посланиците. По времето на празника се е принасял в жертва бик и е имало най-различни развлечения с фойерверки. При завземането на Венеция от Наполеон Карнавалът е забранен и традицията някак замира.
През 1979 г. група чужденци решават да съживят Карнавала със същия дух, с който американците са организирали показни битки за Деня на независимостта или благотворителни маскени балове с костюми и декори от Викторианската епоха.
В днешно време празнуването на Карнавала е претърпяло значителни промени. Хиляди туристи от различни националности пристигат по време на карнавалните дни и се събират на площад „Сан Марко“, в най-прекрасния в света салон, за да се похвалят със своите карнавални костюми и маски.
Ако в друго време на годината по площада има сергии с царевица за гълъбите, то, в карнавалните дни, те са заместени със сергии с маски за гостите. Млади художници приканват туристите, за да им нарисуват лицето със специални бои – цената е около 5 евро.
Малка маска струва около 5-10 евро, а големите – с цяло лице и пера около 75 евро. Има специализирани магазини за маскарадни облекла, аксесоари, спрейове и конфети. Съществуват и готварски книги с карнавални рецепти – най-известни са т.н. Chiacchere и stracci – пържени тестени изделия, нарязани в различни форми.
Маските са истински произведения на изкуството, направени от маше. Това е материал, направен от пластове мокра хартия, гипс и лепило. Предварително се прави модел от глина, върху който се нанасят тези слоеве и, като изсъхне, се отнема машето и се шлифова с шкурка, след което се оцветява.
Здравейте.
След като преди дни видях предната статия за карнавала сега и в тази намирам нови интересни факти за него. Само нещо не ми стана много ясно надявам се да ми отговорите на въпроса. От статията оставам с впечатлението, че от 1797г. до 1979г. карнавала не се е провеждал?
Иначе и старата статия в блога за венецианските маски е прекрасна. 🙂 Докато тези 2-те от тази година излагат факти за него, то в тази за маските се пише за най-отличителния му белег. 🙂
Здравейте,
Радваме се, че намирате статиите за интересни 🙂 Действително в периода, който споменавате официално не се е провеждал карнавал. Наполеон го забранява при завладяването на Венеция и традицията се възобновява чак през 1979 г. за радост на венецианци, а и на посетителите от цял свят.