Дворецът Фарнезе (Palazzo Farnese) – това е въплъщение на сила, могъщество и власт. Външният облик на двореца впечатлява със своята величественост, като нито един дворец в Рим не може да се сравнява с него. Той представлява разкошно здание с правоъгълна форма в ренесансов стил.
Историята на двореца започва още в далечната 1495 година, когато Пиетро Ферица продал своя имот на кардинал Алесандро Фарнезе, който скоро след това станал папа Павел III и започнал преустройството му. Построили двореца като резиденция за семейство Фарнезе.
В 1517 г. той поканил да работи своя приятел Антонио да Сангало, под чието ръководство били издигнати два етажа. В 1546 г. той починал, но строителството продължил великия Микеланджело. Именно заради строителството на този дворец и доброто отношение към него на папата той останал завинаги в Рим. Микеланджело проектирал третия етаж на вътрешния дворец, балкона над парадния вход и корниза.
В 1564 г. строителството поел Виньола, който проектирал част от предната фасада и арките. В 1589 г. под ръководсвото на талантливия архитект Джакомо делла Порта дворецът бил завършен. Той проектирал западната фасада, която излизала на река Тибър.
В края на XVI век болонския художник Анибале Карачи изрисувал галерията, където създал редица фрески в стил барок и класицизъм. След смъртта на папа Павел III дворецът сменил няколко собственика, отдавали го и под наем. За няколко века там живяли кралица Кристина Шведска, испанския инфант, който се оженил за Елизабета Фарнезе, по-късно там живяло и семейството на Бурбоните, крале на Неапол.
След обединението на Италия, дворецът бил предаден на французите за посолство за срок от 99 години, за което италианската държава поискала като наем символичната сума от 1 лира.
