Памуккале (на турски: Pamukkale) е известен малък турски курортен град във вилаета Денизли, отстоящ на 30 км. северно от град Денизли, но също така и удивителен природен феномен в околностите на градчето.
Водни струи от древния град Хиераполис, богати на минерални соли, падайки от голяма височина, създават причудливи, вкаменени, ослепително бели каскади. В това живописно място от земните недра извира гореща минерална вода, пренаситена с калциев карбонат. Когато тя достига до повърхността от нея се освобождава въглероден двуокис, а калциевият карбонат се отлага, като образува варовикови образувания върху скалистите тераси.
Горещите извори на Памуккале извират от недрата на планината Кал Даъ в Западен Анадол, Турция. Водата с температура от 37 °C до 100 °C извира, клокочейки изпод земята, и в изумителни каскади се спуска надолу по поредица от около сто тераси. Водните струи са издълбали терасите и във вдлъбнатините са образували топли водни басейни. Повечето имат ослепително бял цвят, но някои са жълтеникави или кафяви. За съжаление, замърсяването на околната среда се отразява върху свежестта на цветовете.
До платото на Хиераполис се стига по долината на река Меандър. Районът на Памуккале е един от обектите в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Близо до Памуккале се намират развалините на древният град Хиераполис, основан от династията на Аталидите – владетелите на Пергамон. Градът е основан през 261–253 г. пр.н.е. от Антиох II Теос.
През 190 г. пр.н.е. пергамският цар Евмен II разширява града, превръщайки го в един от важните центрове в региона. През 17 г. от н.е. градът е разрушен от земетресение, след това е възобновен и отново разширен. През I и II век се създават термални бани, фонтани, театри и храмове, но през 1334 г. отново е напълно разрушен от земетресение. Градът играе важна роля в разпространението на християнството. В Хиераполис е живял през последните си години апостол Филип заедно с неговата дъщеря. Тук той умира през 80 г. сл. н.е., убит от римляните.
Градът бил популярен балнеокурорт сред богатите римляни, страдащи от кожни болести и ревматизъм. Водата на един от горещите извори, който извира от пещера отделя зловонни, дразнещи очите газове. Древногръцкият историк и географ Страбон пише, че за броени мигове те биха убили дори бик. Местните жители вярвали, че газовете са диханието на зли духове. Отдалече тази белоснежна маса създава илюзията за огромна памукова плантация или за замръзнал водопад.
