fbpx Skip to main content
Когато Париж приласкваше Европа в леглото си…

Когато Париж приласкваше Европа в леглото си…

По времето на Бел Епок, сладострастните изкушения скандализират някои от посетителите на Световните изложения в Париж, но пълнят кесиите на труженичките от най-старата професия. За двадесет години населението на Париж се било удвоило и достигнало 2 милиона души (почти колкото са днес жителите на така наречения „Париж интра мурос“). Париж не е само една от перлите на модерния свят, той е „новият Вавилон“! В парижките будоари и бордеи идват, в търсене на удоволствия, и бедни и богати (сред последните можем да цитираме немалко известни персони, като например белгийския крал Леополд II, бъдещия крал на Англия Едуард VII, Албер I Монакски, шаха на Иран). Проституцията става туристическа, но и естетическа атракция…

Edouard_Manet_Olympia
“Олимпия” Едуар Мане

Лукс, разврат и въображение: вече всички се чудят какво ново да измислят, за да разнообразят удоволствията. Господата се забавляват… дамите правят състояния. Наричат ги „кокотки“, „великите хоризонтални“, „амазонки“, „куртизанки“… Произходът им бил скромен, амбициите – безгранични. Тези решителни и амбициозни жени, които сменяли любовници и трупали диаманти, подлудяват почитателите си, принуждават ги да им строят истински палати, заемат първите страници на вестниците и стават звезди в кабаретата и мюзикхоловете. От сцените на кафе–шантаните до „Фоли Бержер“ и „Максим’с“, те се показват като на витрина, за да привличат клиенти. Богатите индустриалци „пазаруват“ в Операта Гарние – една танцьорка струва от 300 до 1400 франка месечно, в зависимост от това колко е известна и търсена. Да имаш държанка танцьорка било знак за благосъстояние. В същото време по тротоарите на Париж работят 80 000 проститутки с една далеч по-скромна клиентела.

Henri_de_Toulouse-Lautrec_Salon_de_la_rue_des_Moulns
“Салона на улица Мулен” Анри Тулуз-Лотрек

Публичните домове далеч не успяват да приютят всички. През 1870 г. парижката префектура каталогизира 6000 жени, работещи под контрола на сутеньори и на полицията. Именно тези безименни момичета често били модели на бедните художници от Монмартър, които, много по-късно, ще бъдат наречени импресионисти и които ги обезсмъртяват в своите творби, които тогава често никой не искал да купи, но днес стряскат с цените, на които се продават (стотици милиони) в редките случаи, когато някой позакъсал богаташ реши да се раздели с някоя от тях.

Au_Cabaret_Emile _Bernard
“В кабарето” Емил Бернар
Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Show Buttons
Hide Buttons

Абонирайте се за нашия нюзлетър,
за да получавате специалните ни оферти!

Вие успешно се абонирахте за нашия Нюзлетър!

Възникна грешка при изпращането на данните. Моля опитайте отново!

Съгласен съм, предоставените от мен лични данни да бъдат обработвани от Руал Травел за целите, посочени в Общите условия.