Независимо от 2000-ата си история Лондон продължава да бъде един от най-зелените градове в света. В центъра се пресичат паркове известни в цял свят, които преди са били кралски имоти или ловни паркове – от Грийн Парк на юг до Риджънтс парк (Парк на регента) на север. Дори и тези добре поддържани места крият скрити съкровища. На североизток от розовата градина на кралица Мери в Риджънтс Парк се намира Сейнт Джон Лодж Гардън. През 1892 г. градината е реновирана от третия маркиз архитект Бют, който добавя дорийски колони, сгушен параклис, езерце с фонтан и кътчета за медитация.
Градините, които са едни от многото забележителности на Лондон, далеч не са толкова посещавани колкото сградите. В Уестминстърското абатство има три, най-известна от които е Колидж Гардън. Някога е била гробище и зеленчукова градина за монасите от абатството. Недалеч се намират градините на Лондонския съд където адвокатската професия се е практикувала с векове и е едно удивително спокойно кътче.
Градините Инър Темпъл са най-впечатляващи, но са отворени през седмицата само от 12.30ч. до 15.00 ч. Друг вариант е да пресечете моста Уестминстър от Парламента и да се отправите към невдъхващата надежда монолитна сграда на болницата Сейнт Томас. На покрива на паркинга се е сгушила градинка с въртящ се фонтан по дизайн на Наум Габо. Градината е спокойна, но отдолу покрай реката е царството на пощенските картички.
Дори и най-комерсиалните райони на Лондон имат скрит чар. В сърцето на Блумсбъри се намират градините Сейнт Джордж – предишно гробище, където сред рехкавите папрати се показват паметници.
Недалеч на запад от Саут Кенгсингтън е Холанд Парк с малката си, но очарователна градина Киото, подарък от Търговската камара на Киото през 1991 г. Японската традиция продължава в Батърси, където будистки монах поддържа пагодата, както и останалите градини, които съществуват от ХІХ в. до Британския фестивал през 1951 г. Реставрирани са в оригиналния си вид в периода 2000-2004 г.
Ако Батърси провокира с дългогодишната си традиция в градинарството, то музеят Джефри не му отстъпва по нищо. Музеят представя типичните гостни през вековете, докато наскоро отворените градини (по една за периода 17-20 век) правят същото за градинарството.
По-нататък на изток има повече обществени паркове, които доказват, че легендата за зеленината в Лондон се отнася в еднаква степен за бъдещето и за миналото. Майл Енд Парк е оформен постепенно от пустош и зона, жертва на бомбардировки до 1940 г. Северният му край е близо до Виктория Парк, чиито огромни ниши са сред последните останки на оригиналния Лондон Бридж.
По протежението на Темза, се намира Темза Бариер Парк, прекрасен парк с фонтани, дървета и цветни поляни с площ от 34 акра в непосредствена близост до грандиозна структура, която предпазва Лондон от наводнение.
Според Алън Титмарш – „Обществените паркове са дробовете на Лондон. Но има и много наистина привлекателни незнайни градинки, които истински успокояват. Създават чувство за някакво откривателство, което винаги трябва да се цени.“
