Перперикон се намира в Източните Родопи на 15 км от град Кърджали. Скалното светилище е обитавано още през каменната ера преди 8000 г. Предполага се, че най-големият мегалитен комплекс на Балканите е широко известното в древността светилище на Дионис.
Основна информация за храма на Дионис дава гръцкият историк Херодот. Според него оракулът гадаел не по-зле от елинска прорицателка. За получаване на пророчество е прилаган т.нар. винено-огнен обрeд, при който се гадае по височината на лумналия огън, след като върху олтара е полято вино.
При траките Перперек (древно тракийското наименование на светилището) е свещен скален град, столица и крепост. По-късно тук живеят римляни готи, византийци и българи. Буквално изсечен в скалите, Перперикон придобива завършен вид и е в своя разцвет в периода І-ІV в. В подножието на хълма, в плодородната долина, през която тече Перперишката река, има много процъфтяващи селища.
Площта на археологическия комплекс е около 12 км2 и се състои от 4 основни части – мощна крепостна стена, акропол, изграден от огромни каменни блокове в най-високата част на хълма, дворец-светилище и северно и южно предградие с изсечени в скалите улици, жилищни сгради и храмове.
В историята си градът преживява много възходи и падения. В края на ХІІ в. Акрополът е превърнат в мощна крепост.
През ХІІІ-ХІV век става областен център и епископско средище на Византия. След падането на България под османско иго крепостите са разрушени.
Дълги години древното селище потъва в забвение. Магнетичният град обаче възкръсва благодарение на проучванията на известния български археолог Николай Овчаров.
Заради уникалността си, античният и средновековен град е включен в 100-те национални туристически обекта на Република България.
