На всеки от своите празници, Княжество Монако напомня без свян, че династията Грималди е основана от един разбойник от Средновековието, авантюрист, потънал в дългове, който, през една януарска нощ на 1297 г, не се поколебава да се преоблече като монах, за да се сдобие с хитрост с тази скала (Рошето), която никой преди него не е успял да отнеме от Генуа…
Представителите на династията Грималди традиционно са отбягвани от европейската аристокрация и дори днес, макар и да участват охотно в техните празници и бляскави приеми, европейските носители на синя кръв избягват членовете на фамилията Грималди, когато стане въпрос за брак. Трябва да признаем, че тази дълговековна традиция все пак беше нарушена неотдавна от третия брак на принцеса Каролин, най-голямата дъщеря на принц Рение III, с представител на Хановерската династия – Ернст-Август принц Хановерски. В съдбата на Рение III, още от самото начало, са битували легенди: измислици, мистерии, семейни тайни. Въпреки множеството си титли, последният абсолютен монарх на Европа е далеч от безупречното благородническо потекло по права линия. През XIX век, когато Монако е само един малка камениста територия, засадена с маслинови и лимонови дървета, един от неговите прадеди, носещ звучното име Флорестан, се жени за танцьорка. По-късно, след края на Първата световна война, майката на Рение, принцеса Шарлот, се ражда в резултат на таен романс между принц Луи II Монакски и перачка на име Константин. Отглеждано в двореца, детето, плод на тази незаконна любов, е осиновено след Първата световна война от Грималди, тъй като това е бил единственият начин да се предотврати попадането на Рошето в ръцете на немски клан от династията. След това младото момиче е омъжено за Пиер дьо Полиняк, под благосклонния и несъмнено настоятелен поглед на Френската република.
Роден на 31 май 1923 г, три години след сестра си Антоанет, Рение е бил рожба на държавнo съображение. Детството му е нерадостно: неговата майка, веднага след като ражда престолонаследника, престава да се интересува от своите две деца, напуска съпруга си и двореца, за да продължи да живее далеч от казината, вилите, градините и луксозните хотели на Монако. Тогава Рение е поверен в строгите ръце на английска гувернантка. Държан в напрежение от непрекъснатите конфликти и пътувания на своите родители, младият принц става меланхоличен. Още от 11-годишна възраст той живее в мрачни британски пансиони, където не са му спестени физическите наказания, студените душове, различните унижения, като лъскане на обувките на съучениците или оправяне на техните легла. Рение е болезнено срамежлив и на това се дължи фактът, че оценките му в училище са по-скоро средни. И не на последно място, той няма представителен външен вид: как можеш да си представиш, че този пълничък юноша ще стане владетел, абсолютен господар на една финансова империя или че ще стане чаровен принц, който ще накара да полудее от любов една от най-красивите жени на XX век! За да се предадат още по-черни краски на и без това мрачната житейска картина, бащата и дядото на принца се разминават коренно по въпроса за възпитанието му. Именно дядото на принц Рение, строгият Луи II, спечелва битката: след като успява да убеди майката на Рение да се откаже от трона, той се заема да обучава своя внук на занаята на монарх. Изпраща го в Швейцария, в луксозния пансион Розе. Контрастът със зловещите английски пансиони е абсолютен: тук има само принцове, маркизи, богати наследници, дошли от цял свят.
Провеждат се учебни занятия, разбира се, но преди всичко тук карат ски, учат танго и фокстрот, правят театър, ходят на балове, където е мястото за първите флиртове… За първи път изгрява „светлата страна” на Рение: само за няколко месеца от мрачен юноша с навъсени вежди, той се превръща в галантен млад мъж, обичан едновремено от връстници и преподаватели. След това дядото изпраща Рение да се дипломира в Монпелие. При завръщането си в Монако, Рение разбира, че дядо му е станал жертва на заобикалящите го чиновници, които, по мнението на Рение, обслужват изключително френските интереси. Дядото живее само епизодично на Рошето и не се интересува от проблемите, а недоволството сред неговите поданици не спира да расте. Постепенно Рение осъзнава, че безотговорността на неговия дядо е заплаха за самото съществуване на Княжеството и че, за да си осигури политическо и икономическо оцеляване, Монако трябва да промени час по-скоро своя имидж на луксозен вертеп, на данъчен рай и на царство, където силните на деня и всякакъв род мошеници идват да пропилеят живота и богатството си. В неговия ум упражняването на абсолютна власт и икономическият просперитет са неразделни – идея, която никога няма да го напусне.
Още с първите свои официални действия през 1949 г, когато, след смъртта на дядо си, Рение се възкачва на престола, той се показва смел и решителен. „Аз ще управлявам една малка голяма страна”, заявява той и решава да реализира две цели, достойни за един бизнесмен: да промени имиджа на Монако и да възстанови финансите. И, за да вървят нещата по техния естествен ред, трябва да се започне от парите. Рение се захваща се с тази първа задача упорито и тук неговият път се пресича с този на Аристотел Онасис, собственик на най-голямата петролна флота в света, който търси разнообразяване на дейността в недвижими имоти, хотелиерство и хазарт. „Сосиете де бен дьо мер” (S.b.m.) – компанията, собственик на казиното в Монте Карло, собственост на Грималди, изкушава изключително много Онасис, защото финансовите преференции в Монако могат да му предложат, както той смята, една малка страна на пълна собствена издръжка, постоянно пристанище за корабите, павилиони за различни услуги и накрая – немалки данъчни облекчения …
Рение оставя Онасис да си мечтае, позволява му да стане мажоритарен собственик на „Сосиете де бен дьо мер”. Този факт кара акулата Онасис да си мисли, че е направил сделката на века и че е намерил идеалното канарче. Той плаща акциите на „Сосиете де бен дьо мер” по цена, определена от Рение: един път и половина над тяхната стойност. Доста скоро след това, обаче, интересите на двамата мъже се разминават категорично – Рение желае да привлече бизнесмени и влиятелни политици на Рошето и по този начин да направи от Лазурния бряг нещо като Лас Вегас, докато Онасис предпочита да заложи на традиционното предназначение на Рошето – истински луксозната почивка. Двамата мъже постигат съгласие по една точка: необходимостта да се привлекат американци. Съветниците на Рение предлагат да се трансформира декорът на Монако от градини, дворци, море – толкова често обляно в слънце – в място на мечти и фантазии. И го постигат. Със своята висша дипломация, принц Рение привлича в Монако мащабни инвестиции, благодарение на които се построява новият квалтал на Монако – Фонтевил, в който са построени заводи, административни сгради, жилищни сгради, новото яхтено пристанище на Монако. Кварталът се строи основно в периода 1966 – 1973 г. и е почти изцяло в морето – построен е на бетонни платформи в морето по проекти на архитекта Манфреди Николети. Тук се намира и новият стадион „Луи II“, където, освен стадиона на ФК „Монако“, има плувен басейн, басейн за скокове във вода, потивалентна спортна зала – за баскетбол, волейбол, хандбал.
Всичко това е постигнато благодарение на желязната воля и на далновидността на принц Рение III, както и на пословичната му работоспособност. Всяка сутрин той търпеливо се захваща със своите дела като работлива и мълчалива пчеличка, която, за да оцелее, се осланя единствено на своята хитрост, на своята интуиция и на инстинктите си. За всичко останало той се доверява на девиза на Грималди: „ Deo Juvante” – „С Божията помощ”.
