Столицата на Испания, разположена в самото сърце на Иберийския полуостров, в центъра на областта Кастилия, е космополитен град с над три милиона жители. Градът е седалище на испанската кралска фамилия и на най-важните институции в страната – правителството и парламента. Испанската столица е известна и със своя богат културен календар и бурен нощен живот. Историята на величествения мегаполис може да бъде проследена обратно до времето, когато тези земи са били владение на арабския крал Мохамед I (852-886). Именно той поръчал построяването на крепост на левия бряг на река Мансанарес. В следващите векове териториите на днешен Мадрид се превръщат в ябълка на раздора между християните и арабите, докато през 11-ти век градът бива превзет от Алонсо VI . В края на XVII век са издигнати крепостни стени, които да защитават новоприсъединените към града територии, от които тръгват пътища за Сеговия, Толедо и Валенсия. През XVIII век, при управлението на Карлос III, са изградени основните пътни артерии на града, сред които са „Пасео дел Прадо” и „Пасео Лас Акасиас”. От тази епоха днешният град е запазил прекрасни барокови и неокласичеки сгради като: „Пласа Майор” и Кралския дворец.
В началото на XIX век братът на Наполеон, Жозеф Бонапарт, предприема реконструкция на площад „Пуерта дел Сол” и прилежащите му улици. По това време е построена търговската улица „Гран Виа” като главна артерия по посока изток-запад. През 1950 г. булевардът „Пасео де ла Кастелана”, който пресича града от север на юг, е разширен и са издигнати няколко нови сгради, в които се помещавали водещите финансови институции.
Пласа Майор – големият площад в центъра на Мадрид, с множество арки, е много популярен както сред мадридчани, така и сред гостите на испанската столица. Симетричният правоъгълен площад е изграден по традиционен образец и наподобява на парижкия „Плас де Вож”. През Средновековието тук се е намирал градския пазар. През 1560 г. Фелипе II поръчва на архитекта на Ескориал, Хуан де Херера, да преустрои пазара в истински площад. Едва през 1617 г., по времето, когато на испанския престол вече е Фелипе III, започнал строежът на площада. Под ръководството на наследника на Херера – Хуан Гомес де ла Мора, площадът бил завършен за две години. Резултатът бил огромен площад, дълъг 120 м и широк 90 м, обграден от дървени постройки, повечето от които шестетажни. Пожари поразявали сградите няколко пъти в историята на Мадрид – през 1631, 1672 и 1790 г. Всеки път след пожара, те били възстановявани. Площадът, на който гостите на испанската столица се възхищават днес, е резултат на последната реконструкция по проект на Хуан де Вилануева.
Кралският дворец (Palacio Real) е една от най-внушителните дворцови постройки в Европа. Приютява 2 000 зали, 50 от които са отворени за посещения. Дворецът е разположен източно от историческия център, близо до пл. „Испания”. Скоро след като кралската крепост изгаря на Бъдни вечер през 1734 г., Фелипе V решава на нейно място да бъде издигнат дворец, този път изграден от варовик и гранит, така че да бъде устойчив на пожар. Първоначалната идея била конструкцията му да наподобява на двореца във Верасай, където Фелипе V основоположникът на испанския клон на Бурбоните, бил роден и отръсъл. Изграждането на новия дворец започнало през 1738 г. по проект на италианския архитект Джанбатиста Сачети. След 16 години големият дворец, който се простирал на площ от 135, 000 кв.м бил завършен. Още 100 години били нужни, за да бъдат декорирани стаите. Посетителите днес влизат в двореца през големия площад „Пласа де ла Армериа”. Някои от пищните зали, които са отворени за посещение, са огромната трапезария от 400 кв.м, китайската стая и тронната зала с червените кадифени стени. Посетителите на двореца могат също така да посетят и Музея на кралската армия, приютяващ изящна колекция от военни доспехи, сред които е ризницата на Карлос V.
Карлос III, син на Фелипе V, се премества в новия дворец през 1764 г. и Паласио Реал остава основна резиденция на испанските крале до 1931 г., когато Алфонсо XIII отива в изгнание, след като републиканците вземат властта и го принуждават да се оттегли. Днес испанското кралско семейство живее в по-малкия дворец Сарсуела, някогашна ловна резиденция, разположена в покрайнините на Мадрид. Кралският дворец в Мадрид все още се използва за официални церемонии и тържествени приеми. От източната си страна Дворецът е ограден от големия парк Кампо дел Моро.
Пред двореца се намира площад „Ориенте”- красив площад, украсен с фонтан с конна статуя на Фелипе IV. Кралският дворец първоначално носи същото име – Паласио Ориенте – или Източният дворец. По площада са подредени статуи на испанските крале. Първоначалният замисъл бил, те да бъдат поставени на покрива на двореца, но статуите били толкова тежки, че това се оказало невъзможно и били поставени на площада пред двореца.
По средата на оживения „Площад на независимостта” се намира една от визитните картички на Мадрид – Пуерта де Алкала. През 1764 г. Карлос III поръчал на италианския архитект Сабатини да построи огромна порта на мястото на малката барокова врата от XVI век, построена от Фелипе III. Карлос III преценил, че тази порта, която се намирала на източния край на града, била твърде малка, за да бъде важен изход към Арагон. Сабатини изгражда неокласическа гранитена порта с три големи аркови прохода и два малки правоъгълни коридора. Всеки от пасажите под арките бил украсен с лъвски глави, създадени от Роберто Михел. Върхът на портата е украсен със статуи на Франциско Гутиерес. Построяването на портата отнема цели девет години и приключва през 1778 г. Скоро след това тя се превръща в един от символите на Мадрид.
Парке дел Ретиро
Парке дел Буен Ретиро е един от най-известните и посещавани паркове в Мадрид. През уикендите много семейства отиват на разходка из парка, където ги посрещат множество улични музиканти, художници, гадатели, жонгльори и актьори. Парке дел Ретиро е създаден като кралски парк – част от двореца Реал Ситио дел Буен Ретиро. Дворецът е построен през 1632 г. от Фелипе IV като ваканционна резиденция на кралското семейство. По това време дворецът и паркът съответно са били извън пределите на града, но с времето и с разрастването на Мадрид, паркът става част от него. Паркът е отворен за посещения през 1868 г.
Военният музей Museo del Ejército
Разположен в близост до парк Ретиро, от първоначалния дворец са оцелели само две постройки – останалите са били разрушени по време на наполеоновите войни. В една от оцелелите сгради се помещава военния музей, който съдържа доста интересна колекция от рицарски доспехи и оръжия. След най-интересните експонати са мечът на Ел Сид, както и кръстът, който Христофор Колумб взема със себе си при пътешествието си до Новия свят.
Друга запазена сграда е Casón del Buen Retiro – галерия с колекция от картини от XIX и XX век, сред които и произведения на Хуакин Сорола.
Близо до северния вход на Парк дел Ретиро се намира голямо изкуствено езеро – Estanque del Retiro. Тук можете да си наемете лодка, а от брега на езерото се вижда внушителната конна статуя на Алонсо XII. В парка Ретиро се намира и Кристалният дворец, построен през 1887 г.от Рикардо Веласкес Боско като място за отглеждане на екзотични растения, донесени от Филипините. Сред забележителностите на парка е прочутата розова градина – Росаледа и единствената статуя в Европа, изображение на сатаната – El Angel Caído.
Площад „Испания” е един от най-големите и известни площади на Мадрид – любимо място на амбулантни търговци, туристи и жители на Мадрид, които в слънчеви дни идват тук да се порадват на галещите слънчеви лъчи. Площадът се намира в края на една от най-оживените улици в Мадрид – „Гран Виа” и, въпреки че иначе зеленият площад е обграден от няколко натоварени улици, той е спокойно и приятно място за почивка и разходка по всяко време на деня. Сред забележителностите му са фонтанът и статуята в чест на Мигел де Сервантес.
Площад „Пуерта дел Сол” е идеалното място, от което да започнете своята разходка из Мадрид. Той е едно от най-оживените места в Мадрид. Сега в самия центъра на Мадрид, някога той е бил източният вход на града и най-вероятно е получил името си заради изгрева на слънцето – Пуерта дел Сол, което ще рече Слънчевият вход. Настоящият площад във формата на полукръг е създаден през XIX век.
Най-красивият от всички площади в Мадрид е „Пласа де Сибелес”, който е заобиколен от множество величествени сгради. В центъра му се намира известният фонтан, украсен със статуя на богинята Сибелес. Фонтанът е построен през 1777-1782 г. от Вентура Родригес. Когато футболният клуб на Реал Мадрид спечели купата, феновете се събират около фонтана да празнуват.
Фонтана на Сибилес
Сградата на пощата
Една от най-забележителните сгради в Мадрид. Построена е в периода между 1905 г. и 1917 г. като основна сграда на Пощенската служба. През 2007 г. става официална сграда на общината.
Паласио де Линарес
Срещуположно на Банко де Еспаня се намира Паласио Линарес. Бароковият дворец е построен през 1873 г. от богатия банкер – Хосе де Мурга. Век по-късно сградата вече е необитаема развалина и чак през 1992 г. е извършена цялостната й реконструкция. В момента в нея се помещава Каза де Америка – културен център и художествена галерия предимно на латиноамериканското изкуство. За двореца се разказва и легенда, че е обитаван от призрака на своя първи собственик, натрупал някога своето богатство в Новия свят.
В Парк де ла Монтаня, близо до центъра на града, се намира един от най-изненадващите монументи на Мадрид – Храмът на Дебод. Автентичният египетски храм е построен близо до свещения остров Philae и е посветен на Амон и Изида. Какво търси този автентичен египетски храм в Мадрид? С построяването на Асуанската язовирана стена в периода от 1960 г. до 1970 г. много исторически важни постройки в Египет са застрашени от наводнение. Испански инженери помагат на египетското правителство да премести важните монументи на безопасни места. През 1968 г. Египет дарявя една от своите забележителности – Храмът на Дебод на Мадрид като благодарност за оказаната помощ.
