Първото впечатление при кацането на някой от Азорските острови са спиращите дъха гледки – планини в наситено зелено, море, реки и езера във всички нюанси на синьото, бялото е искрящо бяло, а черното – катранено-черно.
Благодарение на мекия климат растителността е пищна и разнообразна, а земеделието е много добре развито и е ориентирано към износа на плодове и зеленчуци с високо качество.
В градчетата и селцата цари истински уют. Хората са изключително дружелюбни, а китните ресторантчета и кафенета превръщат храненето в страхотно изживяване.
Сиренето Сао Жорже – местната гордост
Вероятно най-известният местен продукт е сиренето Сао Жорже, което става пикантно солено като узрее и определено е равностойно на пармезана.
Морската храна е на пиедестал
За никого не е изненада, че на тези изолирани острови, оградени от хладния Атлантически океан, морската храна е на особена почит. Голямата риба тон тук е наистина голяма! Популярни са също wreck fish (американски бибан) и parrot fish (риба папагал), наричана така заради муцуната й, наподобяваща папагалска човка. Но има и други по-малко познати морски обитатели.
Змиорката – истински деликатес
Змиорката с леопардова окраска се панира и се запържва, а чинията се нагорещява и буквално плува в мазнина.
Екзотични ястия не липсват
Най-известни са limpets (морски охлюв), познат още под името lapas. Обикновено се прави на грил и се сервира със сос от масло, чесън и лют червен пипер.
На остров Терсейра може да опитате barnacle или cracas, които доста лесно могат да се сбъркат с парче скала. Те се варят в морска вода и се сервират студени със специален инструмент за хранене. Усилията си заслужават, тъй като вкусът е сладко-солен и наподобява най-хубавия рак, който някога сте яли.
Най добрите места, където може да ги опитате са в ресторант Beira Mar в селцето Sao Mateus или Cais de Angra в Ангра ду Ероижму. И в двата ресторанта сервират страхотен омар, а местната му разновидност се нарича cavaco.
Тропическите плодове са с неподражаем вкус
Поради климата и почвата тропическите плодове като банани, ананаси и маракуя имат по различен вкус. Ананасите например са по-киселинни и по-малко сладки от южноамериканските, а местните правят с тях страхотни сладкиши.
Изкусителните сладкиши
В Ангра ду Ароижму правят десерт с яйчен крем, канела, мед и стафиди. Има и други сладкиши с тропически плодове като mini cornucopias, чиито пълнеж е от маракуя.
Със сладкишите чудесно върви една от любимите напитки на островите, т.нар. диджестив – плодови ликьори, които се правят не само от ананас, а и от маракуя и къпина.
Безкрайни лозя и ароматно вино
Лозарството и винарството на Азорските острови имат над 500-годишна история. Най-голямата мрежа от винарни се намира в района Сришао Вела, който е част от Световното наследство на ЮНЕСКО. Зеленото вино е с неповторим вкус.
Зеленият чай – гордост за местните
Друга гордост за местното население е зеленият чай, който се сервира навсякъде. На Сао Мигел се намират единствените в Европа плантации за зелен чай, който се изнася в много европейски и американски страни.
Животновъдството и говедовъдството – основен поминък
В миналото китоловната дейност е била основен поминък на хората от островите. Днес тя е забранена и мястото й се заема от силно развитото животновъдство и говедовъдство. След рибата, телешкото месо е следващо по популярност.
То се приготвя по различни начини. Единият вариант е стек с чесън, червени чушки соте, с гарнитура пържени картофи. Другото е телешко задушено с червено вино, лук, чесън е подправки, наречено alcatra. Сервира се с пухкав, леко сладникав хляб, който се съчетава чудесно със соленото масло.
Огромна част от Азорската кухня се състои от супи и яхнии (cucina povera). Целта е да се направи нещо вкусно с малко продукти.
Cozido – фаворит сред ястията
Фаворит сред ястията безспорно е cozido. Във Vale das Furnas на остров Сан Мигел се чувства диханието на земята – в долината бликат десетки гейзери. Естествено загрятата земя се използва за приготвянето на прочутия местен специалитет. Свинско, пилешко и телешко месо и няколко вида зеленчуци се слагат в големи глинени тенджери, които се спускат с въжета на дълбочина почти метър в специално издълбани за целта ями и се зариват с топлата и влажна почва.
Ястието се задушава няколко часа в горещата земя, след което се сервира в малките ресторантчета с местно вино по избор.
Наздраве и да ви е сладко!
