Рапало е разположен в регион Лигурия и най-големият морски курорт на Ривиера ди Леванте, макар и не толкова известен като Портофино и Санта Маргерита.
Преди римляните да разпространят своето влияние над Апенините, Рапало е бил дом на племето Лигури Тигули, които са дали името си на местния залив Тигулия.
Древният Тигулски залив
Историята на градчетата пръснати по крайбрежието на Тигулския залив е много древна. В района са открити руини от некрополи, които датират отпреди времето на Римската империя, когато тази местност е била обитавана от лигурите. Многобройните войни между Рим и лигурите през ІІІ и ІІ век пр.н.е. всъщност са причина за завладяването на тази територия от римляните.
През Средновековието градовете процъфтяват, след като са били завзети от Генуа при битката срещу Пиза и оттогава те поддържат политически връзки с нея.
Романтичният Рапало
Романтиката на региона е направила Рапало предпочитано място за писатели, включително Ърнест Хемингуей и Фридрих Ницше (който намира вдъхновение за „Тъй рече Заратустра“). Градът завладява с типичния за Ривиерата аристократичен облик, който се отразява на архитектурния стил на вилите и огромните хотели, строени през ХІХ век.
Рапало е модерна туристическа дестинация с красивите си плажове, стилни хотели, две пристанища и множество спортни съоръжения.
Курортният град е известен още с красивото си голф игрище, което е смятано за едно от най-добрите в света.
Крайбрежната алея е всъщност сърцето на града и образува нещо като полумесец, зад който е скътан Старият град.
Тази най-стара част на Рапало е изпъстрена с тесни улички, малки магазинчета и уютни кафенета.
Пиратските нападения и Замъкът на Рапало
Забележителности също не липсват и централно място сред тях заема Замъкът на Рапало. Той е построен през ХVІ век и основната причина за това се корени в честите пиратски нападения по онова време. През лятото Замъкът се превръща в любимо място за плажуващите.
Ораторията на Черните
Църквата „Св. Стефан“ е с черно-бяла фасада и е известна още под името Ораторията на Черните. Намира се в старата част на града в близост до Ораторията на Белите, датираща от ХVІІ век. Имената подсказват цвета на наметалата, носени от членовете на братствата. В църквата се опира градската кула, построена през 1473 година.
Музеят на дантелата се помещава във вила Тигулио, която е строена за лятна резиденция през ХVІІ век за семейство Фърнас, а после попада последователно в ръцете на местните фамилии Дория и Спинола. В началото на ХХ век вилата е отстъпена на общината на Рапало. В музея са представени дантелени рокли, накити и най-различни костюми.
Рапало е едно малко, но богато на приключения и красиви гледки градче, което крие безброй изненади.
