Защо Ренесънсът се ражда в Италия?
Ренесансът би могъл да бъде сравнен със земетресение с епицентър Италия, което разтърсва цяла Европа. Защо именно Италия става люлка на Ренесанса? Поради специфичното икономическо развитие на градовете-държави. Днес Италия е обединена, но по онова време е била разделена между най-различни владетели. Големите градове на Севера – Милано, Венеция, Флоренция, Генуа били успели да се издигнат до почти автономни градове-държави, но цялата територия се считала за част от Империята още от времето на Карл Велики. На юг управлявали испанците. Северните градове-държави се възползвали от отдалечеността на имперската корона, която всъщност била техен владетел, както и от съперничествата между императора и папата, за да оформят своята политическа автономност. Те се превръщат в републики, управлявани от малки групи от влиятелни хора (олигарси), като Венеция и Генуа, или малко по малко биват завладени от богати семейства като Висконти и Сфорца в Милано или легендарните Медичи във Флоренция. Тези градове-държави познават изключителен икономически просперитет. Докато Франция и Англия се самоизтощават в безкрайната Стогодишна война, в Ломбардия и Тоскана съществуват достатъчно богати хора, които да станат меценати и да помагат на изкуството и на артистите, да строят дворци и катедрали, да поръчват статуи и стенописи.
Титанът на италианската поезия, Данте Алигиери (1265-1321), за когото се казва, че е създател на италианския език, е въвлечен във войната между гуелфите (привържници на папата) и гибелините (привържници на императора) и умира в изгнание в Равена – и днес Флоренция всяка година отправя молби към Равена да позволи да бъдат върнати тленните останки на поета в родния му град, но безрезултатно. Единствената благосклонност, която жителите на Равена проявяват, е позволението мирото, с което се извършва ежегодно службата по повод годишнините от смъртта на Данте, да бъде изпращано от Флоренция.
Петрарка (1304-1374) след него също е съпричастен с политическите проблеми на времето си и, тъй като баща му е трябвало да последва папите в тяхното авиньонско приключение, поетът дълги години живее в Прованс. Но колко още гении след тях ще разгърнат таланта си и ще преуспеят под крилото на италианските принцове и на папата и коя друга страна, освен Италия, може да се похвали, че е родила толкова много титанични таланти! Нека например да си представим Флоренция в периода 1450 – 1550 г. и ще бъдем изумени от огромния брой великани, живели или поне работили в града – Ботичели (който е роден тук през 1445 г.), Донатело (който умира тук през 1466 г.), Рафаело, Микеланджело, Леонардо да Винчи. Същото може да се каже и за Рим, Венеция, Милано.
И целият живот се променя, благодарение на това изобилие на таланти, които раждат красота. До този момент, артистът (художник, скулптор, поет, музикант) е бил просто един занаятчия. Италия го превръща в изключително същество, на което всички се кланят и възхищават.
И още – през XIV и XV век хората преоткриват Античността, което променя културните вкусове. Визатнийците, изгонени от Ориента при завладяването на Константинопол от турците, носят със себе си гръцки ръкописи, които италианците преоткриват. В Европа отново започват да учат старогръцки, който бил отдавна забравен. Ерудитите потъват в гръцките текстове и ги правят достъпни на по-широка публика.
В Рим папите започват да изпълняват амбициозни проекти за подновяване на града и дворците му. Благодарение на изкопните работи в Рим са извадени от земята божествени статуи, чиято естетика възхищавала хората. Откривайки чудесата на Античността, хората започват да презират „тъмните времена”, от които идват, този готически свят, който изведнъж започва да им изглежда прекалено мрачен и безнадеждно остарял.
И така, всичко се променя, всичко става ново. Започват открития и в много други страни на континента. Около 1440 г. някой си Гутенберг измисля в Майнц подвижните букви, които служат да се произвеждат книги, а използването на хартия вместо пергамент прави крайния продукт много по-евтин. Това откритие на Гутенберг изиграва огромна роля в процеса на разпространение на знанието в нашия свят.
През 1492 г. един генуезки любител на приключения на служба при кралицата на Кастилия, Изабел, отплава в надеждата да намери нов път към Индия, но така и не разбира, че намира нещо много по-важно – цял един Нов Свят, който променя разбиранията за света на Стария.
Скоро, през двадесетте години на XVI век, един монах, Лутер, ще предизвика схизма, която ще разтърси католическата крепост, която вече е доста напукана и ще принуди старата християнска религия най-сетне да започне да се реформира.
И толкова още постижения в областта на изкуствата, литературата, науката ще бъддат осъществени в цяла Европа след първия тласък, който дава Италия.
