Те сякаш изглеждат създадени само за щастие, докато не ги настига трагедията. На 14 септември прозвучава лаконичният анонс: „Нейно Височество принцеса Грейс Монакска почина тази вечер, в 22.15 ч.” Тя не излиза от комата, в която изпада два дни преди това, след като колата и, при излизане от завой, пада от 40 метра височина. Колата е шофирана от самата Грейс, в нея е била и Стефани, която за щастие е невредима. По време на погребението, в катедралата на Монако, лицето на Каролин е восъчно бледо. Принц Рение е съкрушен. В момента, когато царе, принцове и политици идват да отдадат последна почит на принцесата, а монакчани прииждат мълчаливо, той осъзнава, че Грейс е незаменима. Тя се грижи за построяването на детски ясли, за модернизирането на болници, за проявите на Червения кръст, организира балове, приеми… „Ние бяхме една чудесна двойка, аз никога няма да мога да живея с друга жена”.
Принц Рение постепенно започва да се учи да живее без своята Грейс. Усмихва се за първи път след катастрофата. Заради своя народ, заради тях самите, Грималди трябва да се опитат да преоткрият вкуса към щастието.
В личен и в обществен план, кланът си помага и се мобилизира: още през декември, тринадесет седмици след драмата, принц Рение разпределя задачи, поемани преди това от Грейс, между своите три деца. Каролин израства бързо, държи се перфектно, тя е елегантна и в същото време много енергична, като истинска господарка на двореца. Стефани, която малко се е отдалечила от Рошето, се посвещава на своите благотворителни дела. А Рение въвежда Албер в тайните на едно успешно управление. Постепенно животът се връща към нормалния си ритъм.
Рение толкова би искал Грейс да бъде свидетел на щастието на Каролин.
Принцесата е на 30 години и току-що е родила третото си дете, Пиер, през 1987 г, който идва на бял свят след Андреа – роден през 1984 г и Шарлот – през 1986 г. Сред това щастливо семейство Рение преоткрива своята вяра в живота. Нещастието обаче отново ще го настигне. През 1990 г съпругът на Каролин, Стефано Казираги, загива при катастрофа със състезателен скутер. Каролин скрива своята болка в Сен-Реми-де-Прованс. Ще са нужни години, за да зарастне раната в техните сърца.
В края на живoта си, правейки своята равносметка, принц Рение споделя, че той най-накрая е разбрал: „въпреки драмите животът продължава”. Сред пищната градина на двореца самотата започнала да приема краски на спокойствие. Но единствено внуците му били способни да им придадат райски вид.
