Едно от най-привлекателните кътчета в центъра на Мадрид е Западният парк (Parque del Oeste). Тук се намира прочутият Извор на здравето с „лечебна вода“, където, особено в празнични дни, хората пълнят шишета и туби за в къщи – 600-метрова река, виеща се в каменно корито, стръмни, добре обозначени пътеки, виещи се чак до Университетската болница.
И това далеч не е всичко – следват алеи, спускащи се към известния Розариум (всяка пролет тук се провежда международен конкурс на розите), писти, покрити с червен битум за каране на ролкови кънки, детски площадки, вековни борови, кедрови, букови и смърчови дървета (общият им брой е 8491).
Има всичко, което един любител на природата може да си пожелае за една чудесна разходка сред природата с тучна трева, диви теменужки и лайки.
Парк дел Оесте е първият обществен парк на Мадрид. Останалите паркове десетилетия наред не са били достъпни за простолюдието. Строителството му започва през 1893 г., но по-късно през 1906 г. тогавашният кмет на града Алберто Агилера решава да даде на мадричани още по-просторно място за отдих по скатовете, спускащи се от квартала „Аргуейес“ към река Мансанарес. Така се раждат 98-те хектара на парка – част от постепенното разширяване на града.
Склонът на Парка завършва до жп линията, където е и едно от най-любопитните места на Мадрид – основаният през 1888 г. астурийски ресторант Casa Mingo, в който се предлага прясно ябълково вино – сидра, печени пилета със салата и наденички на скара.
Най-голямата забележителност обаче, е прочутата църква „Сан Антонио де ла Флорида“.
По нейните стени и най-вече по купола се виждат блестящите, направили революция в живописта, стенописи на Гойя, облякъл в народни носии почти всички тогавашни аристократи и царедворци. В малкия храм е и неговият пантеон. Любителите на изобразителното изкуство я наричат „Сикстинската капела на Мадрид“.
В другия край, съвсем неочаквано, се натъквате на истински египетски храм, подарен от Египет на Испания, донесен камък по камък и „сглобен тук“.
Впечатление правят и зелените папагали, които крещят доста силно. Зеленият им цвят е чудесен камуфлаж сред зелените корони на дърветата. Единственият шанс да ги снимате е когато се прокрадват за късче хляб.
В Парк дел Оесте няма толкова много скулптури, фонтани и паметници, колкото в парк Ретиро, но някои от тях са доста впечатляващи. Тук е единственият в Мадрид паметник, посветен на Учителя, показващ книга на малко момче, скулптурна композиция на големия испански поет Мигел Ернандес, както и комина на старата фабрика – школа за керамични изделия.
Децата пък се впечатляват от един друг паметник: Кедъра, наречен „Дядото“, обявен за единствен подобен екземпляр в света. Неговите причудливи форми възбуждат въображението на малки и големи.
Тайната на Парк дел Оесте се крие в голямото разнообразие от възможности, които предлага за пълноценен отдих, спортуване и незабравими впечатления.
