Падането на Константинопол през 1453 г. слага край на Византийската империя. Това е една от най-важните дати в историята на европейската цивилизация, която се счита за край на Средновековието. В рамките на 40 години процъфтяващата Османска империя се разпростира на запад към Дунав. През 1526 г. Сюлейман Великолепни завладява Пеща (част от съвременна Будапеща) и до есента на 1529 г. достига до стените на Виена и обсажда града. Повече от 300 000 мъже са настанени в 25 000 палатки.
Единствено упоритата съпротива на градския гарнизон, предвождан от граф Никлас Салм (египетската му мраморна гробница се намира във Вотивкирхе), ранната поява на зимата и ненавременната доставка на провизии, принуждават Сюлейман Великолепни да отстъпи.
Старите крепостни стени са разрушени, но император Фердинанд І (1521-64) издига нови и през 1533 г. премества за постоянно имперския двор в двореца Хофбург, който се превръща в основния императорски дворец на Виена. По същото време е построена и известната Шведска порта.
След смъртта на 50 000 души от бубонна чума през 1679 г., в гарнизона остават само 10 000, които се изправят пред втора турска атака през 1683 г. Този път великият везир Кара Мустафа пристига с 2000 войници и обсажда града против волята на своя султан, Мехмет ІV, който е искал единствено сигурни търговски пътища. Император Леополд I, както и голяма част от двора, напуска Виена. Градът остава под закрилата на принц Евгений Савойски. Междувременно се сформира обединена християнска армия, начело с херцога на Лотарингия, Шарл Лотарингски, и на полския крал Ян III Собиески, която, в крайна сметка, въвлича турците в битката при Каленберг. Заради неподчинението си, Мустафа е удушен с черна копринена корда в Белград от емисар на султана, обсадата е вдигната, а Виена е възстановена в триумфалния си бароков стил.
Навсякъде из града са останали осезаеми следи от онези смутни времена – размахващият ятаган турски конник, каменните турски гюлета, вградени в стените на десетки стари Виенски сгради – на „Щернгасе“, на хвърлей разстояние от Леполдщат, на средновековната страноприемница Грихенбайзел, открити при ремонтни работи през 1963 г., както и на Южната кула и по стените на катедралата „Св.Стефан“.
Спомен за турската обсада пази и най-голямата камбана на катедралата, наречена Пумерин, която е отлята през 1711 г. от материала, получен при претопяването на 180 пленени турски оръдия. Камбаната до днес е любима на виенчани и бие само на големи празници – Коледа, Великден и задължително на Нова година. Накрая се стига до Двореца Белведере, който се състои от две сгради и е строен от любимия на виенчани герой, принц Евгений Савойски – победителят над турците. Силуетът на големия дворец, наречен Горния дворец, би трябвало да наподобява турски палатки. Бароковият комплекс е построен от Лукас фон Хилденбранд – един от най-известните австрийски архитекти. Понастоящем тя представлява картинна галерия, посветена на изкуството на XIX век – Густав Климт, Егон Шиле, Оскар Кокошка. Тук се намира най-богатата колекция от платна на Густав Климт, сред които популярната „Целувка”.
По-малката сграда, наречена Долен дворец, приютява музей на Средновековието.
За тези, които биха тръгнали по следите на турските обсади на Виена, интерес биха представлявали и Виенският музей на „Карлсплац“ (Wien Museum Karlsplatz), както и Виенския Военноисторически музей (помещава се в сградата на бившия Арсенал), в които са изложени множество турски трофеи.
