Скъпи приятели,
Тук публикуваме, без съкращения, писмото на американския писател Харлан Кобен до французите след ужасните събития в Париж на 13 ноември, изпратено чрез списанието „Пари Мач“:
„Нямам никакъв отговор на вашите въпроси, скъпи приятели.
Ще оставя на експертите, които разбират по-добре от мен как функционира светът, да се опитат да дадат отговори. Не предлагам нито анализи, нито решения. Мнозина учени и специалисти се опитват да го правят. Нямам настроение дори да пиша съболезнователно писмо. Единственото, което ми се иска, е да се свия на кълбо и да не правя нищо.
Но това не е решение.
Смазани сме. Няма смисъм да се правим на силни и да крием болката, която изпитваме. Чувстваме се ограбени, страх ни е. Имаме чувството, че светът се е счупил и няма надежда да бъде поправен. Имаме чувството, че животът ни безвъзвратно се е променил.
И само последната фраза ще се окаже вярна: животът ни безвъзвратно се е променил.
Общо взето нищо ново не мога да ви кажа. Боли ме така, както вас ви боли и това не може да се опише с думи: думите са толкова безсилни в подобни ситуации. Яд ни е, тъжни сме, объркани сме, имаме нужда от време, за да останем сами с мъката си.
Това, което винаги ме е удивлявало у вас, скъпи френски приятели, това, за което аз, роденият в Ню Джърси, винаги съм ви завиждал и на което съм искал да подражавам, това е вашата жизнерадост. При вас всяка емоция е умножена по десет. Всичко при вас е толкова интензивно! Удоволствието, с което се наслаждавате на вашата кухня. На вашето вино. Вие истински и дълбоко преживявате музиката, изкуството, театъра, потапяте се изцяло в преживяването. Вие боготворите величието и блясъка на вашата култура. Вие обожавате красотата, която светът ни предлага.
С една дума – вие трептите. Вие не се задоволявате да следвате движението. Вие трептите. Вие пламенно живеете, обичате и се веселите. И обратното обаче е валидно, скъпи приятели – вие страдате също така дълбоко. И срещу това нищо не може да се направи – това е цената, която трябва да платите: когато човек живее пълноценно, той страда силно. Вие не познавате умереността. Но това не е слабост, а сила.
За съжаление няма висини без падения, доброто не би съществувало без злото… и нямаше сега да леете горчиви сълзи, ако не познавахте искрения смях.
Днес всички ние сме смазани. Животът ни се промени, но ние сме си същите. А вие, вие сте си пак този страстен, артистичен и невероятно жизнерадостен народ, на когото бих искал и ние да приличаме. Ще намеря утеха във вашата сила.
Но това няма да е днес.
Днес бих искал просто да ви кажа, че ви съчувствам и мисля за вас.“
Харлан Кобен
16.11.2015
