Според легендата древният град Херкулан или Херкуланеум, е бил основан от самия Херкулес след едно от неговите пътешествия. Ако оставим легендата настрана, градът най-вероятно е бил основан от племето Оски, живяли по тези места през VIII век пр. н.е., като по-късно става част от Етруските и Самнитските владения. На 24 август 79 г. при едно изключително мощно изригване на вулкана Везувий градът е напълно затрупан под тонове гореща кал и други вулканични продукти. По това време Херкулан e бил малък пристанищен град с около 4 000 жители. Богатите и образовани патриции избират мястото за курорт заради красивата гледка към Неаполитанския залив. Богати римляни имали тук вили, където живели заедно с робите си.
През 1709 г. Емануел Морис, херцог на Елбьоф, докато наглеждал строежа на вилата си в градчето Портичи близо до Неапол, чува история за местен жител, който копаейки кладенец в имота си, се натъкнал на различни древни предмети и колони от мрамор. Херцогът закупил въпросния имот и по негова заповед започва прокопаването на подземни галерии в търсене на други подобни находки. Намерените множество мраморни статуи, колони и други предмети били използвани за декорация на вилата му в Портичи, както и за подаръци на негови приятели.
Новините за намерените богатства скоро стигат до ушите на Шарл VII, крал на Неапол, който разбира стойността на находките и на свой ред откупува земята с намерението да се издирят всички скрити под повърхността богатства. Междувременно слуховете за откритието на древния Херкулан обикалаят Европа и дават началото на течението в декоративното изкуство наречено „Неокласицизъм” (при неокласицизмът се извличат тенденции от западното класическо изкуство и култура, обикновено Древна Гърция и Древен Рим). Ентусиазиран от голямото количество находки, както и от красотата им, кралят поръчва на архитектите си да му построят летен дворец в близост до мястото на разкопките. Всички находки от мястото на разкопките се съхраняват в специална част на двореца, която е била отворена за посещение за кралските гости. Колекцията нараства значително след 1752 г., след проучването на голяма извънградска вила принадлежала на семейство Писони, където са намерени големи количества дървени и мраморни статуи. От изключително значение е и намирането на обгорени папирусни свитъци в библиотеката на вилата, която от тогава е известна като „Вилата на папирусите”.
През 1997 г., Херкулан е включен в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Въпреки че останките на Херкулан са открити преди тези на неговия брат по съдба Помпей, разкопките са били изключително трудоемки и са били изоставяни многократно в полза на тези в Помпей. Въпреки че разкопките в Херкулан са много по-малки по мащаб от тези в Помпей, всъщност находките са много по-добре запазени заради различните вулканични продукти, с които са били покрити по време на изригването на Везувий. По мнението на всички учени сред всички градове, затрупани от изригването на Везувий, Херкулан е най-добре запазеният. Той предлага неоценими свидетелства за архитектурата на римските градове, за предметите, използвани в бита и за самото население (благодарение на групата скелети, намерени на плажа на античния град). Смята се, че в Херкулан катаклизмът от 79 г. не е бил толкова убийствен, колкото в Помпей. Надпис от IV век свидетелства за съществуването в Неапол на квартал на херкуланците, което според историка Никола Монтеикс, доказва, че повечето от жителите на града са могли да избегнат смъртта за разлика от своите съседи от Помпей.
Впечатляващите останки от античния Херкулан допринасят много за опознаване на римската цивилизация от I век. Тук са направени уникални открития – най-вече дървени части от конструкциите на сградите (това е единственият античен обект, в който са запазени не само каменни, но и дървени фрагменти от сградите). За съжаление, както и Помпей, тази открита археологическа зона е подложена на разрушителното влияние на дъжда, слънцето, вятъра, а страда и от влагата, защото днес основите на града се намират много близо от подпочвените води. Със съжаление трябва да се отбележи, че само една четвърт от античния град е разкрита днес. Археологическите разкопки спират там, където започва днешния град Ерколано. Повечето от обществените и религиозните сгради на античния град все още са покрити от кварталите на неговия модерен събрат.
