Първата световна война едва е свършила, когато Иполит Жаме – син на Франсоа Жаме, собственик на прочутия ресторант Boeuf à la mode, племенник на Мишел Жаме, главен готвач на вицекраля на Ирландия и хотелиер – научава по трудния начин, че местата в центъра на Париж, които са достатъчно тихи, за да са подходящи за луксозен хотел, са по-малко от петифурите, останали на масата след вечеря в края на строга диета. Първият му опит да открие хотел на „Авеню дьо л’Опера” е разочароващ, защото мястото е прекалено шумно. В този мрачен момент Иполит Жаме открива в сърцето на Париж къща с фасада с коринтски пиластри, релефни глави на лъвове и голяма градина, в непосредствена близост до площад „Конкорд”. И днес случайният минувач по улица „Рю дю Фабур Сен Оноре” трудно може да се досети, че зад скромната фасада на номер 112 се намира „Бристол” – един от най-луксозните хотели във френската столица.
До средата на XVIII в. тук се намират градските предградия, в които обикновени селски къщи се редуват с овощни градини и малки ниви. Промяната настъпва с грандиозния план на Людвик XV, който през 1757 г. поръчва на архитекта Жак Анж Габриел да построи нов площад (по-късно наречен „Конкорд”) между градините „Тюйлери” и Елисейските полета (днес бул. „Шан-з-Елизе“). Строителството още не заършило, когато френската аристокрация усеща, че бившето предградие ще се озове в идeaлния център на града, и започва да купува градините. Главният кралски отговорник за строителната дейност, Жан Франсоа Сандри, не прави изключение. През 1758 г. той купува от граф Ноай, за 50 000 ливри, парцел земя с „една къща с тръстиков покрив и една с покрив от керемиди, и още една по-малка къща в същото предградие” и на него построява сграда с голяма градина. През следващите години имотът често сменя собствениците си – тенденция, продължила до 1829 г., когато е купен от граф Жул дьо Кастелан. След някои реконструкции – включително построяването на театър с овална форма за 400 зрители – къщата се превръща в едно от основните средища на парижкия елит.
Макар да открива „Бристол” през 1925 г., Иполит Жаме предпочита хотелът да запази атмосферата от времето на Кастелан. Сградата е обзаведена с мебели от времето на Людвик XV и Людвик XVI, стените са украсени с килими, изработени в ателиетата на Гобелен, Лил и Брюксел, и с картини, купени през 1930-те на търг в Лувъра. На мястото на театъра е построена нова овална зала, в която се намира зимният ресторант на хотела. Той е облицован с ламперия от унгарски дъб от периода на Регентството, таванът му е покрит с позлатени листа, а на стените са окачени свещници от кристал Бакара. Дори името на хотела показва намеренията на Жаме да създаде място, където хората, които обичат да пътуват удобно, да се чувстват добре. „Бристол” е наречен на Фредерик Огъстъс Хърви (1730 – 1803 г.), четвърти граф на Бристол и епископ на Дери – човек, известен с любовта си към пътуването в лукс.
Оставайки верен на традицията, „Бристол” се модернизира непрекъснато. Последното голямо преустройство в него е през 1995 г. Днес хотелът разполага със 162 стаи, 75 от които са апартаменти. Най-луксозните предлагат самостоятелни фитнес, турска баня или кухня и изглед към покривите на Париж с Айфеловата кула и градините на „Бристол”, които, с площта си от 1200 кв.м., са най-големите, притежавани от хотел във френската столица.
Но най-приятната изненада се намира не в градините, а на шестия етаж. Басейнът, проектиран от корабния архитект Касар Пино, автор на яхтите на Ставрос Ниархос и Аристотел Онасис, предлага нещо повече от чудесна гледка към Париж – изглед към Лазурния бряг. Стенописът, който създава зрителната илюзия, изобразява нос на яхта с пасажери, които пътешестват из Средиземно море.
Граф Кастелан би останал доволен от промените на „Рю дю Фабур Сен Оноре” 112 – тук отново се събират известни личности. В „Бристол” са отсядали Ава Гарднър, Mерлин Монро, Рита Хейуърт, Грейс Кели, Ставрос Ниархос, Херберт фон Караян, Чарли Чаплин, Орсън Уелс и Хари Труман. Създаден малко след края на един от най-големите военни конфликти между Франция и Германия, „Бристол“ е свидетел на раждането на мира между тях. На негова територия президентът Шарл дьо Гол и канцлерът Конрад Аденауер провеждат лични срещи, които водят до подписването на 22 януари 1963 г. на Елисейския договор за политическо и военно сътрудничество между държавите, които до този момент са натрупали близо 100-годишна история на взаимна неприязън.
