Монтжуик – именно от този хълм Дон Кихот е наблюдавал битката между флотата на християните и сарацините. Оттук, с помощта на съвършената за онова време система за сигнализация, състояща се от флагчета и сигнални огньове, се предавали съобщения на каталонските адмирали за местоположението на вражеските кораби.
Височината на хълма е 213 м., пристанището е разположено непосредствено до него и до 1401 г. е служил като сигнален фар. Монтжуик е едно от най-интересните места в града. На този хълм някога се е намирала Лайя, селище на древните ибери, първите обитатели на Каталония. Римляните построили път, свързващ планината Табер (Монс Табер), където се е намирала римската колония и хълма, който те наричали “Монс Йовис” – планината Юпитер (по каталонски “Жовис”). Това било първото име на хълма, който по-късно е прекръстен на “Монс Юдаико”, вероятно заради еврейското гробище, което се намирало там.
Монтжуик винаги е бил стратегически пункт за Барселона. През 1640 г., след войната срещу Фелипе IV, на върха на хълма е бил издигнат замък. След предаването на града в ръцете на Фелипе V Бурбонски, в края на войната за испанското наследство, замъкът е превърнат във военен затвор. Едва в наше време, в началото на 60-те години на миналия век, военните предават старинния замък на града и сега в него е открит военно-исторически музей.
На хърма Манджуик се намира прекрасното етнографско селище Пуебло Еспаньол. Това е Испания, изобразена в миниатюра: градче, заемащо 2 хектара, с неговите улици, площади, домове и дворци, много точно възпроизвеждащи най-интересните и най-характерните области на тази голяма страна – Каталония, Арагон, Андалусия, Галисия, Кастилия, Балеарските острови, Навара и Естремадура.
Градчето е създадено от архитектите Ногес, Мигел Утрильо и Рамон Равентос за международното изложение през 1929 г. и е обградено с градска стена, копие на крепостната стена на гр. Авила.