Швейцария е основана през 1291 г., когато се съюзяват първите три кантона – Ури, Швиц и Унтервалден. Тогава се появява и понятието Конфедерация. През следващите векове нараства броят на членовете на конфедерацията, като последното разширение на държавата е в началото на ХІХ век. Днес в страната има 23 кантона.
Швейцария е известна и с четирите си официални езика. Най-многобройна е немскоезичната група – около 64% от населението, следвана от френскоезичната – 19% и италианоезичната – 8%. Най-малко са швейцарците (под 1%), които говорят реторомански език.
Ако днес има за какво да завиждаме на швейцарците, то трябва да знаем, че животът им невинаги е бил толкова уреден и благоденстващ. Дефицитът на подземни богатства и на обработваема земя, както и липсата на излаз на море, поставят дълго време сериозни изпитания пред жителите на тази иначе красива страна. Редуващите се гладни години и епидемии през вековете водят до многобройни жертви и масова емиграция. През ХІХ век страната познава няколко кризи, които причиняват смъртта на хиляди хора. Емиграцията съпътства дълго време живота на обикновените швейцарци.
Първоначално мъжете отдават предпочитание на военната професия, просто поради факта, че не е имало много земеделска земя, която да ги прехранва, а за развитие на занаяти и търговия трябва капитал. Така наемничеството в армиите на различните европейски владетели става основно препитание за швейцарците и те се прочуват като едни от най-добрите професионални войници в Европа. От края на ХІV век до средата на ХІХ век над един милион швейцарци се сражават по бойните полета на континента под флаговете на различни империи, кралства, княжества и пр. Не случайно личните гвардии на владетелите са били от швейцарци, които се славели като силни и смели войни, но също така и като изключително лоялни към господаря си. Тази практика е преустановена през 1859 г., когато със закон се забранява участието на швейцарски поданици в чужди армии. Изключение се прави само за личната охрана на папата, така че днес швейцарски гвардейци могат да бъдат открити единствено в прочутата гвардия на Ватикана, облечени традиционно в живописни ренесансови костюми.
В по-ново време пък е било на мода в богатите семейства в Европа и Америка да имат гувернантки швейцарки. Те били наистина предпочитани, защото обикновено говорели като родни поне два големи европейски езика – немски и френски, на които можели да обучават, а освен това имали добро образование, били по природа хладни, сдържани, изпълнителни и дисциплинирани и възпитавали децата в този дух. Така през ХІХ век и дори през ХХ век, хиляди швейцарци емигрират в по-близки или по-далечни земи, привлечени от желанието за приключения или най-вече от необходимостта да потърсят по-добра икономическа реализация за себе си и за своите семейства. Така се ражда “петата Швейцария”, която за разлика от първите четири, разделени по езиков принцип, няма собствен кантон и в наши дни наброява около 600 хиляди души, по-голямата част от които имат двойно гражданство. Традиционно те поддържат тесни връзи с родината си.
Благодарение на трудолюбието и дисциплината си, швейцарските емигранти допринасят значително за развитието на новите си страни, а мнозина от тях стават световно известни. Това твърдение може да бъде потвърдено с редица примери. Луис-Жозеф Шевролет, например, е американски швейцарец, един от основателите на марката Шевролет. Емблемата е оформена, именно по негово настояване, да наподобява кръста от знамето на Конфедерацията.
