Каква е тайната на финансовата стабилност на страната? През ХVІ век Швейцария вече е важен финансов център. По това време градовете и големите търговски фирми отпускат значителни кредити на чужди държави, между които са суперсилите Франция и Англия. Известният френски философ и писател Франсоа Волтер /1694-1778г./ пише за тях: “Ако видите някой швецарски банкер да скача от прозореца, скочете и вие след него”.
В началото на ХVІІІ век Женева вече е една от банковите столици на Европа. Постепенно се утвърждават и други градове като Базел и особено Цюрих. Истинският възход на финансовите институции започва едва след приемането на конституцията от 1848 г., в чиито основи залягат принципите на федерализма и либерализма, както и след унификацията на държавната валута. Тези фактори, както и някои други (ефикасно образование, развити комуникации), гарантират по-нататъшната политическа, социална и икономическа стабилност на Швейцария, с която тя се различава значително от претърпелите не една и две войни и вътрешни кризи страни в Европа през втората половина на ХІХ век. Важно условие е и наличието на солидна валута. Въпреки някои колебания швейцарският франк е бил и си остава най-стабилната валута в света.
Ранното либерализиране на движението на капитали в страната допринася за интернационализацията на финансовия пазар, която се изразява и в създаването на над 250 чуждестранни банки и други финансови институции в страната. По броя на банките на глава от населението Швейцария е между първите в Европа: според някои изчисления се пада по една банка на всеки 1400 жители.
След поредните сливания в края на миналия век остават две големи банки – Credit Suisse и UBS AG, които не само доминират в банковата система на страната, но и са едни от основните “играчи” на световните финансови пазари.
