14-тият ден от февруари предизвиква множество дискусии у нас – кой какво празнува, кое е правилно да се празнува и пр. Всъщност на този ден Българската Православна църква отбелязва денят на Св. Преподобни Авксентий, свещеник, живял през V век в римската империя. Празникът на Трифон Зарезан, както е известен у нас, е на 1 февруари и се свързва с живота и делото на Свети Трифон. Той живее през III век от Новата ера в Мала Азия и загива като мъченик, заставен да се отрече от Християнската вяра. От незапомнени времена обаче датата 14 февруари е част от българския празничен календар – ден, в който празнуват лозарите, кръчмарите и всички любители на виното. По традиция тогава се подрязват лозите, за да е голяма реколтата през есента и именно затова светецът Трифон у нас се нарича Зарезан (Подрязан).
Всъщност още от преди повече от 1500 г. Свети Валентин е провъзгласен за светец, покровител на семейството и любовта. А Католическата и Англосаксонската църква честват 14 февруари като ден, посветен на него. Постепенно посланието на празника се пренася и у нас, което предизвиква множество дискусии и дебати. В следващите редове ще разкажем кой е Свети Валентин и защо именно 14 февруари е денят, посветен на любовта и влюбените хора по света.
Оказва се, че заедно със светецът, покровител на влюбените, има още поне 12 светци, които носят името Валентин. Към списъка се прибавя и жена – Света Валентина, млада девойка от Палестина, живяла през IV век, която жертвала живота си в името на Христос. Явно заради популярността на името през II–VIII век, което от латински език се превежда като ценен, силен, мощен, се появяват толкова много светци с името Валентин.
14 февруари обаче е денят на Свети Валентин от Рим. Той живее през III век от Новата ера, по време на управлението на император Клавдий II (268 – 270 г.), останал известен в историята като много добър военачалник, известен със своята жестокост. Многото войни, които водел, изисквали все повече бойци и за да успее да запълни редиците на армията си, императорът забранил браковете и годежите. Въпреки забраната, свещеникът Валентин венчавал тайно двойките, за което платил с живота си. Той бил затворен в тъмница – а по-късно обезглавен. Валентин имал славата и на лечител. Често го наричали “гастрономически лекар”, защото предписвал лекарства, които овкусявал така, че приемането им да е приятно. Докато бил в затворен, при него дошъл надзирател от затвора и го помолил да излекува сляпата му дъщеря. Когато видял момичето Валентин се влюбил от пръв поглед и, въпреки че положил много усилия – не успял да го излекува. Малко по-късно Валентин бил екзекутиран. Преди смъртта си той изпратил прощално любовно писмо на сляпата девойка. В писмото имало жълт минзухар и подпис: „От твоя Валентин”. И ето, че чудото станало – девойката прогледнала. От тогава е прието картичките на този празник да се подписват не със собственото име, а именно така: „От твоя Валентин”.
Мощите на Св. Валентин се пазят като скъпи реликви в няколко църкви в Европа – в Италия, Великобритания, Русия и у нас – в манастира „Св. Св. Константин и Елена“. Те пристигат у нас като специален подарък от римски кардинали преди няколко години, по време на посещение на тогавашния игумен Серафим във Ватикана. Тези реликви са чудотворни, привличат хиляди вярващи и има много случаи на излекувани и спасени хора.
Независимо какво празнуваме и дали изобщо празнуваме на 14 февруари, важното е до нас да достигне посланието на Свети Валентин – да не се страхуваме да покажем на любимите си хора, че ги обичаме и държим на тях!
