Skip to main content
game-of-petanque-ian-osborne

Играта на петанк – страстта на французите

Навярно всеки, посетил Франция и особено Южна Франция, е полюбопитствал, виждайки равълнувана група хора, които съсредоточено и разпалено хвърлят метални топки върху чакъла в парка, под дебелата сянка на чинарите. Със сигурност се е и присъединил към задължителните зяпачи, за да погледа тази забавна игра – играта на петанк, или както я наричат французите  – jeu de boules  – игра с топки. Думата петанк идва от пие таке (събрани крака на провансалски диалект), тъй като при хвърлянето на топката краката на играча са събрани и неподвижни един до друг. Петанка произлиза от стара провансалска игра, чиито корени могат да бъдат проследени до XVIII век, но става особено полулярна в началото на XX век. Слуховете твърдят, че дори по време на Първата световна война, в часовете на почивка, френските войници вместо метални топки хвърляли истински гюлета. 

Игра на петанк

Играта се играе предимно от пенсионери, тъй като не изисква физически усилия, а само свободно време и желание за общуване и социални контакти. А че не са нужни особени сили, за да играеш петанк, е показателен и фактът, че съвременните правила са измислени от човек, страдащ от ревматизъм – Жул Леноар. А ето ги накратко и правилата на играта: петанк се играе на правоъгълна чакълеста настилка с размери 5 на 15 метра. За нея се използват топки от специална метална сплав, които тежат от 600 до 800 грама, а диаметърът им е около 70 мм. Може да се играе индивидуално, по двойки или тройки. Играчът, който започва пръв, чертае кръг в началото на игрището, откъдето хвърлят всички останали. От него се хвърля едно малко дървено топче, което се нарича кошонет (буквално прасенце). Кошонетът трябва да се хвърли на разстояние минимум 5 метра от началния кръг. Двата отбора хвърлят топките си, като целта е да се хвърли максимално близко до кошонета.  Хвърлянето на топката се разделя на два вида – пласиране и стрелба. Играчите, които са добри в стрелбата, се наричат шутъри, а тези в пласирането – пойнтъри. В стратегически план първо играят пойнтърите, а шутърите стоят в резерв и се включват само ако се наложи да бъдат премахнати противниковите топки около кошонета. Когато и двата отбора хвърлят топките си, започват да се броят точките. Всяка топка носи по 1 точка, като играта печели отборът с повече топки до кошонета. Играе се докато единият отбор набере 13 точки и спечели мача.

топките и кошонетът

Макар играчите да са изключително съсредоточени, по време на играта се разказват истории, отправят се шеги и така хората се сближават един с друг. Накрая всичко завършва с чаша пастис, за победени и победители.

По време на състезанията не липсват и куриозни смешни моменти. При аматьорската игра петанк съществува правило, че ако единият отбор загуби 0:13, играчите си свалят панталоните и целуват разголените задни части на съблазнителна девойка, ликът на която е предварително отпечатан на снимка. Правилото се казва “Фани”, тъй като е въведено от френска любителка на играта на име Фани. Но поне се знае, че нито една французойка не ревнува мъжа си от Фани.

Фани

Петанк вече набира популярност и в България. В София играчи на петанк могат да се видят зад хотел Хилтън и Народната библиотека. В Бургас – в морската градина, а в Пловдив на Гребната зона. За желаещите да опитат играта можем да кажем само, че всичко, което е необходимо, за да играеш петанк е комплект метални топки, заравнено място и весели приятели.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Show Buttons
Hide Buttons